Как на Балканите взеха нещата в свои ръце

Време е дебатът за германската бежанска политика да стане по-честен. Защото сега се случват необясними неща. Правителството в Берлин твърди, че иска да намали силно броя на пристигащите в страната кандидати за убежище. За тази цел месеци наред то залагаше на стратегия, стъпваща върху следните два елемента: сътрудничество с Турция при едновременно подсигуряване на външната граница и разпределяне на бежанците сред страните-членки на ЕС. С тази политика обаче канцлерката, както стана ясно, не успя да стигне много далеч.

От няколко седмици насам страните по т.нар. балкански маршрут прилагат друга стратегия под ръководството на Австрия: стъпка по стъпка те запушват и последните пролуки по пътя към Северна Европа. И само за броени дни техните действия се оказаха много по-ефикасни от всички досегашни усилия на канцлерката Меркел: бежанският поток е спрян, а в Германия започнаха да пристигат много по-малко мигранти.

Разбира се, че и това решение не е оптимално. И всички виждаме защо: в Гърция са заклещени десетки хиляди хора, а за това не бяха подготвени нито Атина, нито Брюксел. Освен това е твърде вероятно сега да възникнат нови бежански маршрути. Свободата на придвижване в Европа, на която германското правителство държи толкова много, към момента не изглежда да е много по-силно ограничена отколкото досега. Словения затвори една от своите граници, която се явява и външна граница на Шенген. Така първоначално ситуацията по вътрешните граници дори ще се успокои, както личи и от австрийската реакция.

Противоречиво поведение

А какво прави Берлин? От една страна той настоява да бъде сложен край на формалното пропускане на бежанци през границите, от друга обаче започва да сипе критики, когато това действително се случи. Председателят на Европейския съвет Доналд Туск, който все повече се обръща срещу бежанската политика на Меркел, обаче е прав да казва, че действията на балканските държави са в съзвучие с най-новите решения на ЕС, които бяха одобрени включително и от германското правителство.

От морална гледна точка това развитие в никакъв случай не е задоволително. С решението си от срещата на върха на практика ЕС сложи край на политиката на отворените граници. То означава, че бежанците ще бъдат спирани някъде по маршрута им и една част от тях ще бъдат връщани обратно. А фактът, че това се случва някъде по средата на транзитния път на бежанците, принуди Турция да отправи предложение за сътрудничество към европейците. Анкара направи това не на последно място и защото самата Турция се опасява от струпването на огромни бежански маси на своя територия.

Накрая Ангела Меркел може да получи точно това, което искаше. Но не заради друго, а просто защото на Балканите взеха нещата в свои ръце.