Как НАТО реагира на руската заплаха?

2014 година донесе на най-мощния в света военен алианс решителна промяна. НАТО изоставя скъпата и продължителна мисия в Афганистан и се концентрира върху сигурността на Европа. НАТО не прави този остър завой обаче доброволно - тази стъпка беше предизвикана от руското посегателсво над суверенитета на Украйна.

Всъщност НАТО искаше, след планираното си изтегляне от Афганистан, да се посвети на съвсем нови задачи и да пести пари. Това обаче няма да се случи: експресно трябва да бъдат изградени нови капацитети и възможности в Европа, които през последните двайсет години след рухването на СССР бяха разграждани, защото бяха смятани за ненужни. Русия се възприема като заплаха за източните страни-членки на НАТО. Макар и навлизането на руски войски в Естония или Латвия да е по-скоро нереално, в Брюксел имат усещането, че под управлението на Путин Русия вече не е партньор, а непредвидима, жадна за власт страна. И НАТО се чувства длъжен да покаже сила.

Военното присъствие в Балтийско море и във въздушното пространство между Финландия и Румъния вече подсили алианса. Сега целта е разполагане на военни части по суша. НАТО формира войски за бързо реагиране с численост от около 4000 души, но засега те не са нито бързи, нито особено силни.

В търсене на вярната тактика

Ще мине време докато се постигне пълната дееспесобност на тези войски, които в случай на криза ще трябва да защитават Балтийските държави или Полша. Те трябва да бъдат в готовност по всяко време, което означава допълнителни разходи и натоварване, включително и за Бундесвера. За да може НАТО наистина да стресне Русия, алиансът би трябвало да заложи на сухопътни и танкови войски, а тъкмо те бяха силно редуцирани през последните години. Новото им изграждане ще е скъпо и ще отнеме много време.

И това не е всичко, защото освен елитните части за бързо реагиране ще са необхидими и други войски. В случай, че кризата продължи дълго, Германия ще трябва да помисли за връщането на задължителната военна служба, защото и днес Бундесверът има проблеми с кадрите. Освен военното "възспиране" на Русия, страните-членки на НАТО трябва да продължат да залагат на дипломацията. Всяко намаляване на напрежението или дори решение на конфликта около Украйна би било хиляди пъти по-добре, отколкото кръстосването на шпаги, което сме принудени да гледаме в момента.

Много сме далеч от онази военна мощ, която съществуваше по времето на Студената война - тогава в Централна Европа си противостояха два военни блока с милиони войници. НАТО все пак трябва да планира дългосрочно и да е готов за всичко. Включително и за това, че Русия може би няма да гледа безучастно как НАТО засилва числеността на войските си. Могат да се очакват засилени маневри близо до границите на НАТО, разполагане на още войски и целенасочени провокации. Дали в крайна сметка няма да се стигне до нова надпревара във въоръжаването между Русия и НАТО?