Как Орбан сам се направи за посмешище

Най-напред добрата новина: след дългогодишна съпротива срещу имиграцията и многократни откази да приема бежанци, Виктор Орбан най-после се предаде. И не само разреши на един бежанец да влезе в Унгария, но навярно е взел активно участие в организацията на цялата акция: бежанецът да бъде транспортиран до Унгария, да мине през граничния контрол без каквито и да било валидни документи и в крайна сметка да подаде молба за политическо убежище в столицата Будапеща, а не на границата, както повелява тъкмо Орбановият миграционен закон, който получи толкова критики в Европа.

"Бежанецът" на име Груевски

А сега и лошата новина: бежанецът е само един, при това не бяга от бедност или войни, както стотиците хиляди, които не бяха допуснати в Унгария през последните три години. Името му е Никола Груевски - и той бяга от правосъдието.

Бившият македонски премиер и лидер на националистическата ВМРО-ДПМНЕ управлява Македония повече от десет години, през което време успя да натрупа скромно лично благосъстояние и да обърне цялата западна общност срещу себе си. Но благодарение на авторитарния си стил на управление Груевски си спечели и неколцина приятели. С Орбан например той споделя възгледа, че страната му трябва да бъде „нелиберална демокрация". И двамата ненавиждат американския милиардер Джордж Сорос и провеждат агресивни кампании срещу неговите неправителствени организации.

Орбан продължава по този път, докато след слизането си от власт през 2017 Груевски се занимава най-вече с наемането на адвокати, които да го защитават от обвиненията в дългия списък на прокуратурата: корупция, злоупотреба с власт, подклаждане на насилия и т.н.

Първата присъда срещу Груевски беше произнесена миналата седмица: заради незаконното придобиване на един Мерцедес на стойност 570 000 евро. Тази седмица Груевски трябваше да влезе в затвора за излежаване на двегодишната си присъда. Много македонци, изстрадали годините на неговия режим, нямаха търпение да го видят как най-сетне пристъпва прага на затвора в Скопие. Но Груевски явно е имал други планове. Докато полицията все още го издирваше, той публикува във Фейсбук съобщението, че вече се намира в Будапеща, където чака да получи политическо убежище от унгарските власти.

След бягството на Груевски разочарованието в Македония е огромно. За мнозина той е символ на един корумпиран режим, който предизвика най-голямата политическа криза в историята на страната. Ефективната присъда срещу него трябваше да даде старт на оздравителния процес в обществото и да възвърне доверието към съдебната власт и върховенството на закона. Зад бягството му може да се крие някаква тайна сделка със сегашната власт, както предполагат някои наблюдатели, но по-вероятно е причината да се крие в некомпетентността на македонските институции.

Орбан и неговият приятел-бежанец

Колкото до Виктор Орбан - той е изправен пред сложна дилема. Дали ще остане верен на своя корумпиран балкански приятел, рискувайки допълнително влошаване на и без това разклатените отношения с ЕС? Или пък ще реши да го върне в Македония и така да пооправи имиджа си? По-нататъшното развитие много ще зависи от позицията на Еврокомисията и на Европейската народна партия, в която членуват партиите на Орбан и Груевски. Унгария е страна-членка на ЕС, докато Македония е само кандидат. А Брюксел вече от десетилетия отправя към балканските държави едно и също заклинание, състоящо се от три изисквания: върховенство на закона, борба срещу корупцията и подсилване на демократичните институции.

По-второстепенен е фактът, че давайки сигурен пристан на един осъден престъпник, Орбан, правителството му и цялата страна стават за посмешище пред света. Това не е нищо ново. По-важното е, че Орбан открито се подиграва на всички ценности и принципи на ЕС, а това би трябвало да предизвика сериозна загриженост както в Брюксел, така и в страните-членки на Общността. Последният му ход показва, че той не само успешно налага своя авторитарен модел, изграден върху корупция, демонтаж на демократичните институции и овладяване на медиите, но и практически го изнася в други страни, защитавайки онези, които следват примера му.

Единствената утеха е, че светът поне научи повече за „бежанците", които Орбан е готов да приеме с отворени обятия.