Как решават проблема с българите

Допълнителни 7,5 милиона евро годишно отпуска правителството на германската провинция Северен Рейн-Вестфалия за интеграцията на пришълци, главно от България и Румъния. Досега в провинцията те са 60 хиляди. Очаква се до края на годината да станат 75 хиляди. А в началото на 2014-та отпадат и последните ограничения за българи и румънци в Германия, така че броят им навярно ще продължи да расте.

Германските медии пишат от месеци за пришълците от България и Румъния, но сега те отново влязоха в политическия дневен ред. Може да се предположи, че изборите за Бундестаг след около шест седмици предопределят този и други опити да се намери решение на наболели проблеми, които пряко засягат избирателите. Защото особено в някои общини в провинция Северен Рейн-Вестфалия германците вече от месеци открито недоволстват срещу пришълците: заради ръста на престъпността, заради техните съвсем различни културни, социални и хигиенни навици и не на последно място заради това, че те натоварват допълнително и без това празните социални каси.

Помощ за всички

Министърът на социалното дело на провинция Северен Рейн-Вестфалия Гунтрам Шнайдер смята, че през 2014 година социалните разходи на общините доста ще се увеличат, защото българските и румънските граждани вече ще имат право и на помощи за безработни - освен различните социални помощи, от които се възползват и в момента. Неговият колега, министърът на вътрешните работи на провинцията Ралф Йегер засегна и другия наболял проблем: ръста на престъпността. Кражбите с взлом са се увеличили с 12 процента, а полицията е принудена да засилва присъствието си в точките на напрежение, каза министърът и веднага уточни, че в Северен Рейн-Вестфалия, разбира се, няма място за ксенофобия и расизъм.

С тези 7 и половина милиона евро, които сега отпуска правителството на провинцията, ще се финансират различни проекти по места. За пришълците от България и Румъния ще се грижат така наречените „интеграционни лоцмани”, които ще им помагат във взаимодействието с различни държавни, провинциални и социални служби. За възрастните ще има курсове по немски език, за децата се подготвят специални образователни програми. Българчетата и румънчетата най-напред ще се записват в подготвителни класове, където ще се готвят за постъпване в нормалните училища. Министър Шнайдер го каза възможно най-красноречиво: „Децата отиват на детска градина и на училище, останалите да грабват лопатите!”.

Двата вида мигранти

В дискусията за пришълците от България и Румъния обикновено се премълчава фактът, че проблемите са свързани главно с хора от ромски произход. Това се прави не от някаква абстрактна политическа коректност, а просто защото всички граждани на ЕС имат равни права, независимо от етническия им произход. Министър Шнайдер изрично добави, че миграцията от България и Румъния не се свежда само до преселение на роми. И че изобщо не става дума само за така наречените „мигранти по бедност”. Половината от българските и румънските мигранти са висококвалифицирани специалисти - просто те не се набиват на очи, каза министърът.

Тоест, трябва да се прави разлика между хората, които идват в Германия, за да намерят по-добра и по-високо платена работа, и онези, които пристигат, подгонени от мизерията и липсата на препитание у дома. На тях, смята вътрешният министър на провинцията, най-добре ще се помогне, ако се подобрят условията в собствените им страни. Вярно, Европейската комисия предоставя средства за такива програми, но в голямата си част те не се усвояват, каза министърът и призова Брюксел да помогне на двете страни в усвояването на фондовете.

АГ, КЩА, ГА, ВДР, ВЦ, РП, ВН, А. Андреев; Редактор: Д. Попова-Витцел