Как Русия разцепи българското общество

Разочаровани от Европа, нови леви, русофили, привърженици на Путин с мислене от 19 век - в момента общественото мнение както в България, така и другаде в Европа направо кипи, а различните течения, обявяващи се срещу евроатлантическото статукво, непрекъснато преливат едно в друго. В интервю за Дойче Веле културологът проф. Александър Кьосев прокарва няколко разделителни линии.

Той припомня, че България влезе в ЕС по всеобщ консенсус, а евроскептицизмът доскоро беше непознато явление. Според Кьосев, този консенсус е бил един от стълбовете на прехода, но влизането в ЕС не е донесло на хората очакваното бързо подобрение.

Евроразочарованието - и основателно, и не

„Началото на българското еврочленство съвпадна с икономическата криза, която имаше глобален характер и редица практически очаквания бяха разочаровани. Беше разочаровано и едно непрактическо очакване: обикновените българи, които са отрасли, така да се каже, по един образован и по един патриотичен начин, очакваха, че влизането в Европа ще бъде равносилно и на културно признание. А това беше едно наивно патриотично очакване, което не се осъществи”, казва проф. Кьосев.

Според него вина носи и самият ЕС, особено когато действа по бюрократичен и дистанциран начин, със стандарти, които се спускат отгоре без контекстуална чувствителност за случващото се по места: „Така се създаде едно усещане, че от цялата тая работа не е имало много смисъл. Междувременно се появиха доста нови, радикализираха се и стари националистически партии. Всичко това беше политически инструментализирано. А когато започна конфликтът в Украйна, изведнъж в България избуяха русофилите, опитващи се да използват тази ситуация. Те успяха да привлекат значително масово мнение и българското общество се разцепи”.

21-ви срещу 19-ти век

Според Кьосев това разцепление само привидно изглежда като традиционния конфликт между русофили и русофоби: "Всъщност по-същественото разцепване е между хора, които разсъждават в категории от 19 век (традиционни приказки за Дядо Иван, за нашите освободители и т.н.), и такива, които си дават сметка, че Путинова Русия не е онази идеализирана Русия, че тя в момента използва съвсем конкретни слабости на Западния свят, на ЕС, на САЩ, за да завоюва определени територии. Или по-скоро - да завоюва културно и геополитическо признание, които за Путин са далеч по-важни от всичко друго”, казва Александър Кьосев, като уточнява, че измежду онези, които поддържат Путин, има много умни и образовани хора с конкретни аргументи срещу политиката на ЕС, на НАТО и на САЩ.

Лицемерие и двойни стандарти

„Тази политика не е съвършена, нека да го кажем в прав текст - тя има сериозни дефекти. Най-сериозният неин дефект е лицемерието, двойните стандарти. За съжаление принципите на световния либерално-демократичен ред след Втората световна война, достойнството и правата на човека, уважението на суверенитета на отделните държави и правото им на самоопределение, които са прекрасни принципи и лично аз вярвам в тях, винаги са били съпровождани и от остатъци от един неоимпериализъм, който упражнява стар тип геополитическа власт в различни точки в света. Тази двойнственост, този двоен стандарт, който много хора по света чувстват, също беше инструментализиран в полза на Путин”, посочва Кьосев и добавя, че политиката на Путин борави със съвсем други понятия:

„Путин работи с дискурса на геополитическите сфери на влияние и баланса на силите, тоест - това, което се нарича реална политика, цинична политика на силата от 19 век. И най-тъжното е, че редица хора започват да вярват в тази реална политика. И започват да смятат за чисто лицемерие целия ангажимент към достойнството и правата на човека, към самоопределението и суверенитета на държавите. Това е ужасно, защото делегитимира всичко случило се след края на Втората световна война. Ако тези принципи на Запада бъдат обявени за лицемерие, какво ще стане тогава? В бъдещия свят на практика никой няма да уважава правата на човека, достойнството на човека и правото на суверенитет. От това могат да произтекат най-най-ужасяващи последствия и в моите очи това е най-важното, което се случва в момента”, опасява се Кьосев.

Концерт на Великите сили

„В момента светът се завръща към едно състояние, което бих нарекъл „концерт на Великите сили”, на техните баланси и сфери на влияние. И ако Западът не намери правилния начин за реагиране, конфликтната ситуация с Русия ще делегитимира такива принципи като правата на човека и суверинитета. А това ще има дългосрочни последствия върху целия свят”, предупреждава културологът. Той смята, че в това отношение Путин почти е постигнал целта си, тъй че Европа и САЩ трябва да действат бързо и радикално.

Кьосев вижда обаче и друг фактор, който усложнява картината: „На световната сцена има една нова левица, която с основание критикува сегашния световен ред заради неговите неолиберални деформации, заради факта, че се разширява процепът между увеличаващия печалбата си капитал и лишения от право, защита и финансова сигурност труд. Тъй че критиката срещу неолиберализма, насочена и срещу САЩ и Брюксел, неочаквано и без да иска влиза в съюз с Путин. Впрочем, в България това се вижда особено ясно у хора, които са странни хибриди - хем се правят на нова левица, хем се оказват съюзник на днешна Русия. Всъщност те подкрепят онази стара система от ценности, за която говорих преди малко - системата от циничности, наречена „реална политика”. Тези хора не могат добре да различат критиката си срещу неолибералния свят от подкрепата си за онова, което се случва в Украйна. И смятат, че най-важното нещо на света е да се атакуват несправедливостите на неолибералния ред. Аз не смятам така, защото имам памет за големите катастрофи на 20 век - говоря за Първата и за Втората световна война, за Холокоста, за ГУЛАГ, за лагерите. Знам на какво е способен един авторитаризъм и тоталитаризъм и затова изпитвам други страхове. В този смисъл апелирам към хората, които критикуват неолибералния ред, а това обикновено са умни и интелигентни, много образовани млади хора, ясно да разграничат своята позиция от евентуалната подкрепа за днешна Путинова Русия”, казва проф. Александър Кьосев.