Как се живее в Пхенян: един студент от Австралия разказва

Понеделник вечер, 16 април 2018. Австралиецът Алек Сигли тъкмо е заел мястото си в залата на "East Grand Theater" в Пхенян. След броени минути на сцената трябва да излезе съставът на китайския държавен балет. Много бързо обаче става ясно, че същинските звезди тази вечер не са танцьорите.

"В центъра на залата бяха поставени големи червени кадифени столове. Явно за ВИП-гости", пише Алек в блога си. Той разказва, че студентите започнали да се чудят за кого ли са предназначени изисканите кресла. Повечето предполагали, че са за китайския посланик или за някои високопоставени севернокорейски служители. Изведнъж обаче по високоговорителите прозвучал глас, който съобщил на публиката, че лично Ким Чен Ун ще гледа спектакъла. "Той влезе през една странична врата, съпроводен от съпругата си, сестра си и от висши севернокорейски и китайски офицери. Публиката започна ентусиазирано да ръкопляска и да крещи с пълно гърло "Да живее, да живее!" Хората от реда, на който седна Ким Чен Ун, ръкопляскаха като луди. Това продължи около пет минути, въпреки че севернокорейският лидер приканваше с жестове публиката да се успокои", пише Алек в своя блог и допълва, че атмосферата е била наелектризирана. "Виждал съм подобни сцени по телевизията. Но на живо е нещо съвсем различно."

По това време 28-годишният Алек прави своите първи стъпки като студент в университета Ким Ир Сен в Пхенян. Той е в Северна Корея от едва две седмици и тъкмо се е записал в специалността "Съвременна севернокорейска литература". "Отдавна имах намерение да следвам в Северна Корея. Говоря свободно корейски. Седем години съм учил езика в Сеул", казва Алек.

Живот в севернокорейско общежитие

Освен Алек, в университета Ким Ир Сен има само още двама студенти от западни държави. Единият е от Франция, а другият - от Канада. От Азия има цели 50 - от Виетнам, Камбоджа, Лаос или Монголия, като най-многобройна е групата на китайските студенти. "Китайското правителство спонсорира 25 студенти за по два семестъра. "Сред учащите има деца на китайски предприемачи, както и деца на дипломати от различни страни, чиито родители работят в посолствата в Пхенян", посочва Алек в блога си.

Алек вече е свикнал с живота в Пхенян. Той живее в студентско общежитие. Из града се разхожда с колело. Казва, че можел да се движи свободно из Пхенян, без постоянен "съпровод". Заедно с един севернокорейски студент обитава двойна стая със собствена баня. "В студенсткото общежитие има ресторант, кафене, фитнес център, тенис маси и баскетболно игрище. В двора на общежитието има много зеленина и цветя", пише той в блога си. Алек описва сградата на общежитието като "естетична и впечатляваща, но същевременно строга и семпла". "Естествено, навсякъде има и пропагандни лозунги. По време на занятия студентите носят униформи. Косите трябва да са късо подстригани. Всички изглеждат много прилично поддържани, но и някак си еднакви", посочва той.

Алек също носи униформа по време на лекциите, но все пак е по-различен. Чуждестранните студенти имат привилегии. "Ние имаме например достъп до интернет. А севернокорейските студенти - не. На практика в Северна Корея съществуват две строго разделени мобилни мрежи. Чужденците могат да телефонират с мобилните си телефони и в чужбина, а севернокорейците - не", пише той. Освен това двете мобилни мрежи не са съвместими. Тоест Алек не може да телефонира в севернокорейската мобилна мрежа.

Смартфонът е най-важната му връзка с външния свят. Само че на територията на университета понастоящем никой няма достъп до интернет. Също и чуждестранните студенти. Няколко пъти Алек е използвал интернет връзката във виетнамското посолство, където живее негов състудент.

"Австралия еднопартийна държава ли е?"

Алек вече се е сприятелил със своя съквартирант, който е севернокореец. "В повечето случаи си говорим за незначителни неща. Но понякога зачекваме и политиката. "Един път моят съквартирант ме попита дали Австралия е еднопартийна държава. Това ме изненада. От друга страна се оказа, че той знае доста неща за САЩ и Великобритания например. Той следва английска филология и посещава семинари по политика, право и икономика", разказва Алек.

28-годишният австралиец споделя, че като цяло севернокорейските студенти са любопитни и жадни за знания. "Те искат да научат от нас, чужденците, повече неща за различни световни събития. Те иначе няма как да получат тези информации. Държавните медии информират много късно или пък изобщо не поднасят информации. Севернокорейските студенти се интересуват особено силно от политическите развития около Корейския полуостров. Опитват се обаче да следят и другите новини. Един севернокорейски студент например знаеше много повече от мен за търговската война, подета от САЩ", споделя Алек Сигли.

Новини по севернокорейски

"Всички студенти очакват с нетърпение срещата между Доналд Тръмп и Ким Чен Ун в Сингапур", написа Алек в блога си преди няколко дни. Той споделя, че в севернокорейските медии не е открил нищо за първоначалния отказ на Доналд Тръмп и последвалите събития. "Тук никой не информира за това. Нито пък беше публикувана обширна информация за второто посещение на американския външен министър Помпео в Пхенян. Публикуваха само едно кратко протоколно съобщение", казва Алек.

"Повечето медийни информации в Северна Корея са с антиамериканска насоченост. Хората в страната все още възприемат САЩ като врагове и аргесори. Но общата антиамериканска нагласа постепенно утихва. Така например в Пхенян беше свален един плакат, на който беше изобразено как севернокорейски ракети разрушават Вашингтон", споделя Алек. Той възнамерява да остане в Северна Корея още две или три години. И когато се върне в Австралия, ще има в багажа си не само магистърската си степен по съвременна севрнокорейска литература, но и много дълбоки впечатления от една изолирана страна, както казва той самият.