Как се живее така?

Никозия преди броени дни: пред сградата на Централната банка, изградена от камък и стъкло, са подредени няколко камери. Между стените на финансовия институт се случва нещо важно. Журналистите са в очакване на новини от срещата на експертите от т.нар. Тройка. Представителите на ЕК, ЕЦБ и МВФ обсъждат с кипърското държавно ръководство спасителния план за страната. Преди това участниците в преговорите са били при кипърския президент Никос Анастасиадис, където са успели да изработят няколко различни спасителни варианта.

Спекулации от всички страни

На разговорите с участието на лидерите на политическите партии, министрите от кабинета и шефовете на Централната банка обаче не присъства една важна фигура - става въпрос за финансовия министър, който по същото това време се намира в Москва. Мисията му обаче е не по-малко важна - той трябва да договори с руснаците по-изгодни условия за отпуснатия неотдавна от Москва на Никозия спешен заем за 2,5 млрд. евро. Преговаряло се включително за нови спешни руски кредити. Зли езици обаче твърдят, че зад широката руска душа в случая стоят съвсем конкретни икономически интереси - например Кипър да продаде на Русия газовите си полета.

След като кипърският парламент каза "не" на облагането с еднократен данък на банковите влогове, по телевизията и радиото се обсъждат други варианти. Един от тях е за солидарно участие на кипърските граждани - например чрез изкупуването на кипърски държавни облигации. По този начин може да бъде запълнена зеещата дупка в спасителния план.

Как реагират обикновените хора на подобно решение? Том и неговият бизнес-партньор Джефри, с които е разговарял екип на германската телевизия WDR, са готови на подобна саможертва. "Ако правителството излезе и каже, че се нуждае от тези пари, за да спаси държавата от банкрут, това би било честно. Ако то беше постъпило така, предполагам че до 80 на сто от хората щяха да откликнат на искането и да дадат своята лепта. Но директно да точат пари от банковите сметки някакси не е честно", споделя Джефри.

Без кеш не е никак лесно

Джефри и Том са седнали в кафене в един от големите молове в Никозия. Двамата предприемачи са особено засегнати от това, че кипърските банки остават затворени. Джефри държи малко заведение за бърза закуска - прави сандвичи и палачинки. Допреди една седмица е имал достатъчно време да се разплати с доставчиците си - в срок до два месеца. Отскоро обаче нещата изглеждат доста различно: "Сега фирмите искат да им плащам веднага и в брой. Това е трудно, защото първо трябва да продадем стоката и да напълним касата. От друга страна откакто банките не работят, хората вече си стискат парите. Накратко: клиентите вече не харчат толкова, колкото преди."

Във въпросния мол клиентите се броят на пръсти, повечето маси в кафенетата и ресторантите с прекрасен изглед към града и близките хълмове са празни. Една от посетителките споделя, че за първи път вижда търговския център толкова празен. Нейното обяснение гласи: "Хората вече нямат пари в брой. Банкоматите са празни, а банките остават затворени. Животът без пари в брой не е никак лесен."

АРД, ВДР, Е. Лилов; Редактор: М. Илчева