Как се става най-богатата църква в света
22 септември 2011
Знаете ли, че в Германия църквата получава годишно държавна субсидия на стойност 19 милиарда евро? Тези пари отиват за издръжката на църквата, за заплати на църковните служители и преподавателите в църковните училища, както и за представителите на църквата във всички държавни институции, вкл. полицията и военното ведомство, които се грижат за душевния мир и спокойствие на служителите. Също с пари на германския данъкоплатец се издържат църковните детски градини, теологическите факултети и много други дейности под юрисдикцията на църквата. А в бюджета на католическите болници църквата участва само с 1% от годишната им издръжка.
Уникалният германски модел
Ще рече, че това, което отвън изглежда като църковна дейност, вътре е повече държава. Разбирай, финансира се с пари на данъкоплатците. Германия има уникален модел в това отношение - начислява църковен данък. Той функционира така: данъчната декларация съдържа графа за принадлежност към вероизповедание. На тази основа финансовите служби начисляват автоматично църковен данък на всеки, който е данъчно задължен в Германия.
Според данните на Федералната статистическа служба през 2010 година от църковен данък са събрани 9.2 млрд. евро! Като се има предвид, че това са твърди доходи, едва ли е голяма изненада, че църквата в Германия е най-богатата в света.
Съвсем различни са финансовите взаимоотношения между държавата и църквата в съседните на Германия страни като Полша или Франция, например. Там се залага основно на дарения, помощи и волни пожертвования за финансирането на дейности на църквата.
Държава и църква - 2 в 1?
Отделянето на държавата от църквата е достижение на модерните демокрации. В Германия обаче напразно ще търсите в конституцията или друг закон текст, който ясно да формулира разделението между църква и държава. В основния закон - конституцията - има само един текст, взет наготово от конституцията на Ваймарската република. Става дума за член 140, в който се казва единствено, че няма държавна църква. И макар с тази формулировка да се има предвид точно разделението на държавата от църквата, все пак липсва по-точно описание за това докъде може да се разпростират и обвързват дейностите на държавата и църквата, без това да нарушава принципа за тяхното разделение.