Как се стигна до краха на КТБ
17 юли 2014"Очевидно става дума за война между банкера Цветан Василев и неговия бивш бизнес-партньор Делян Пеевски. И докато Пеевски използва институциите, Василев е с много отслабени позиции - той изгуби банката си и в момента се намира в чужбина. Българската прокуратура най-вероятно ще повдигне обвинение срещу него и ще се опита да го издири с международна заповед за задържане. Но това е само повърхностната картина - българският банков сектор има по-дълбока история", посочва Атанас Чобанов пред австрийския журналист Маркус Бернат от вестник "Дер Щандарт".
Чобанов припомня, че в свой анализ, разпространен от Уикилийкс, един бивш американски посланик в София пише още през 2006 година за четири банки, раздали кредити на хора с връзки. Една от тези банки е КТБ. "Тогава посланикът цитира шефа на българската финансова полиция, който се оплаква от твърде хлабавия банков надзор. Вследствие на това спрямо финансовата полиция бе оказан натиск - с цел да не се освети дейността на определени банки. Олигарсите не са нищо ново за България и в този смисъл шокът, който засегна КТБ, можеше да бъде предсказан", казва българският журналист.
Чобанов прави паралел с банкера Емил Кюлев, застрелян в София през 2005 година. "Навремето Кюлев бе най-богатият българин. Неговата банка се появи от нищото. Кюлев финансираше партията на бившия цар Симеон и именно той направи възможна изборната му победа през 2001 година. След което обаче Кюлев бе отстранен от сцената. Опасявам се, че днес виждаме сходен сценарий - този път с Цветан Василев и неговата КТБ", отбелязва Атанас Чобанов.
"Най-тайният документ"
В отговор на въпроса какво би могло да се случи с парите, вложени в КТБ от фирми и частни лица, журналистът казва следното: "В тази банка са парите на ключови предприятия от енергетиката и транспорта. Тези средства са сега блокирани. Освен това са блокирани средствата на заможни частни лица - това са вероятно политици, съдии, висши чиновници, които едва ли биха могли да докажат произхода на парите си. На всички тях са били предложени специални условия - например 8 процента лихва, което не е нормално за България. Ако се наложи държавата и данъкоплатците да поемат ангажиментите на банката, е логично да се запитаме: кого ще спасяваме? Само че списъкът с частните вложители в КТБ е в момента може би най-тайният документ в България", казва Чобанов и добавя, че ако произходът на парите действително не е ясен, прокуратурата е длъжна да започне разследване.
По-нататък Чобанов твърди, че в случая с КТБ става дума за организирана кампания, в която прокуратурата се явява главно оръжие. "Тя обяви, че разследва фирми, свързани с банката. Което естествено попадна по първите страници на медиите, свързани с Пеевски. По-рано същите тези медии бяха финансирани от Василев (имаме доказателства за това), но сега се обърнаха срещу него и съобщиха, че КТБ е пред фалит. Така се стигна до щурма на вложителите", обобщава Чобанов.
Неговото становище е, че атаката срещу КТБ е била предприета, без да се отчитат възможните последици. А нейни инициатори са Пеевски и хората, които стоят зад него, казва Чобанов: "Изглежда, че те просто не искат да плащат дълговете си - най-вече тези, взети за покупката на "Булгартабак". Приватизацията на "Булгартабак" бе крайно непрозрачна - мина през офшорни фирми, а кредитите даде Василев. Сега неговите противници се надяват, че щом банката е съсипана, те ще трябва да платят само малка част от заемите си", казва Чобанов.
"Феноменът Пеевски"
В края на интервюто с Чобанов "Дер Щандарт" нарича Пеевски "феномен" и иска да узнае как е възможно млад човек без особени квалификации, какъвто е Делян Пеевски, да успее да се издигне толкова бързо във властовите структури. На този въпрос Атанас Чобанов отговаря така: "Пеевски е подставено лице, вероятно на Ахмед Доган. Делян Пеевски излезе на сцената след убийствата на Илия Павлов и Емил Кюлев. Но този човек не е феномен - той е просто един вид страничен ефект от преплитането между политика, икономика и медии", казва българският разследващ журналист Атанас Чобанов в интервю за австрийския "Дер Щандарт".