1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
История

Как Сталин заличи истината

22 декември 2017

Милиони изгинаха от глад, десетки хиляди бяха избити - и въпреки това Сталин гръмко тръбеше: "Животът стана по-весел, другари!". Лъжата - именно на това се градеше сталинизмът, твърди германският историк Йорг Баберовски.

https://p.dw.com/p/2ppQf
Сталин
Снимка: Bundesarchiv, Bild 183-R80329 / CC-BY-SA

Тук Ви предлагаме откъси от обширно есе на известния познавач на Русия Йорг Баберовски, публикувано на страниците на "Ди Цайт":

Съветската диктатура се опира върху идеята, че болшевишката партия трябва да превърне селяните в работници, а работниците - в комунисти. В този смисъл болшевизмът е превъзпитателна и пречупваща власт. Оковани в стоманените пранги на терора, хората нямат сили да се противопоставят на властта и да се съюзяват помежду си за битка срещу нея. Един от инструментите, чрез които властта подчинява хората, са спуснатите отгоре лъжи. Защото когато принудиш хората да величаят лъжите като чиста истина, тогава властта ти е подсигурена. Е, от време на време трябва да ликвидираш отклоняващите се от правата линия, за да може и последният скептик да проумее, че няма смисъл да се говори истината. Защото диктаторът може да бъде сигурен във властта си едва тогава, когато лъжата автоматично се отронва от устата на всеки един гражданин.

Йорг Баберовски
Йорг БаберовскиСнимка: picture-alliance/dpa

Сталин и лъжата

Лъжата става вездесъща и неудържима, защото тъкмо тя споява връзката между хората. Вярва се в нещо, което не съществува, а онези, които не вярват или го поставят под съмнение, са принудени да се подчиняват. Както всички групи, които са поставени под натиск или се намират в изолация, болшевиките се барикадират в собствената си крепост, зад чиито стени за истина се смята единствено онова, което вождът е обявил за истина. Невъзможно е да разбереш абсурдните спектакли на обвинения и покаяния, ако не си наясно с дисциплинарните ритуали, чрез които се консолидират властващите елити.

След години сплашване и дисциплиниране, в Съветския съюз лъжата постепенно се превръща в нормалност. И всеки съветски човек е готов по всяко време да потвърди, че слънцето грее, докато в действителност вали дъжд. Лъжата обаче вкарва диктатора в една неизбежна дилема. Сталин може да принуди всекиго да говори неистини, но в резултат от това той самият вече не знае какво всъщност мислят неговите изпълнители и наместниците му в провинцията. Тайната полиция го захранва единствено с новините, които той иска да чуе: най-вече информации за шпионски групировки и саботьори, които готвят покушения срещу вожда. Така Сталин се превръща в пленник на собствените си лъжи, а параноята обсебва и цялото му обкръжение, което в крайна сметка започва да вярва и на най-абсурдните истории, понеже вече никой не може да направи разлика между лъжа и истина. Но това не е и важно, защото властта е гарантирана благодарение на насадения страх и ужас.

Още в началото на 1930-те години лъжата плъзва навред отвъд стените на центъра на властта. Пресата е поставена под пълен контрол, а опозицията - победена, тъй че почти няма пространство, където може да се говори по съвест. В училищата се пеят химни във възхвала на диктатурата и на вожда, нежеланите книги са отстранени от библиотеките, детските буквари - пренаписани, фотографиите - ретуширани. Бивши съратници на Сталин, изпаднали в немилост, изведнъж изчезват от старите снимки. Историците и писателите имат право да пишат за историята единствено при условие, че са готови да разпространяват Лъжата. Цялата история е пренаписана, а вождът изведнъж се оказва в центъра ѝ. И нито един историк вече не смее да споменава факти, които влизат в противоречие с официално наложената интерпретация.

Сталин заличи паметта на руснаците

Така историческата наука прехвърля мост между едно фиктивно минало и едно фиктивно настояще, които изцяло противоречат на всекидневния опит на хората. Лъжите се превръщат във факти. Работниците и селяните трябва веднъж завинаги да забравят, че някога е съществувала Русия, която не е била управлявана от Сталин и нему подобните. Милиони селяни усвояват азбуката на омразата и се научават да живеят в лъжа. Паметта им е заличена, старият свят е изтрит от спомените им. А лишени от минало, хората с готовност се хвърлят в обятията на лъжата.

В годините на масовия терор умението да се преструваш се превръща в застраховка „Живот". Онези, които умеят „творчески" да си служат с лъжите, имат много по-големи шансове за оцеляване от хората, които не осъзнават, че всекидневно са изложени на опасност - както онези чуждестранни комунисти, които не владеят нито езика, нито обичайните конвенции, неизбежно необходими за всекидневното оцеляване в една чужда среда. В резултат от терора обществото се разпада, а гражданите вече взаимодействат с държавата единствено като отделни лица, неспособни да се обединят в съпротива срещу смъртната заплаха. Всеки се страхува от другия, всеки мисли единствено как да надживее другия.

Какво ли могат да направят срещу лъжата тези милиони отделни и уплашени до смърт хора? Поданиците просто истерично се включват в хора, който ден след ден е принуден да пее химна на омразата. В тази атмосфера на произвол и ужас, когато властите нощ след нощ забират хора от домовете им, за да ги отпратят завинаги в небитието, най-важното е да останеш невидим, да не се набиваш на очи. Абсурдът се превръща във всекидневна нормалност. Така лъжата се оказва размножена милиони пъти. И се превръща в действителност, от която вече никой не може да избяга, пише в есето си германският историк Йорг Баберовски.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми