Как турската толерантност отстъпи на враждебността

В нощта срещу четвъртък в Анкара се разиграха ужасяващи сцени: гневни тълпи преминаха през квартал Алтъндаг и нападнаха домове и магазини на сирийци. Клипове, публикувани в социалните мрежи, показват как хората хвърлят камъни и се опитват да проникнат в магазините, трошат коли, стига се до плячкосвания. Едно сирийско момиче е ранено в главата, съобщи в "Туитър" директорът на турския Червен полумесец.

Повод за погромите стана смъртта на един 18-годишен турчин, вероятно намушкан с нож от сириец при сблъсъка на две банди във вторник. Младежът почина от раните си и напрежението ескалира. Градските власти вече обявиха, че ситуацията е под контрол.

Да останеш или да си тръгнеш - но накъде?

"Подобни събития разклащат сериозно доверието на сирийците към Турция", казва лекарят Мехди Давут, председател на Федерацията на сирийските дружества в Истанбул. "Това води дотам, че много сирийци, които принципно биха искали да останат в Турция, започват да обмислят дали да не продължат към Европа или дори да се върнат обратно в разрушената Сирия."

По официални данни в Турция живеят около 3,6 милиона сирийци. Страната е приела повече бежанци от всяка друга. Към тях се добавят стотиците хиляди афганистанци, повечето от които за разлика от сирийците нямат защитен статут и не са част от споразумението между Турция и ЕС.

Толерантността отстъпва на враждебност

Отношението към бежанците в Турция се влошава постепенно вече от години. Напрегнатата икономическа ситуация стана причина първоначалната готовност за помощ и толерантността в турското общество да се стопят. Още в началото на 2019-а година в Туитър се появи хаштаг "Не искам сирийци в страната си".

Части от турската опозиция се възползват от растящото напрежение. Лидерката на националистическата Партия на доброто - Мерал Аксенер, призова правителството на Ердоган да спре да отпуска толкова много пари за бежанците. А в последно време най-голямата опозиционна партия в страната - Републиканската народна партия, силно изостри реториката си спрямо бежанците и мигрантите.  Нейният лидер Кемал Кълъчдароглу заяви, че ще върне всички бежанци в родните им страни, ако партията му вземе властта.

Правителството е под натиск

Това е опасен популизъм, казва Мехди Давут от Федерацията на сирийските дружества. "Много турци смятат, че държавната хазна е празна заради бежанците. Въпреки че повечето от тях работят и изкарват собствени пари." Говорител на Партията на справедливостта и развитието (ПРС) на президента Ердоган обвини опозицията в съучастие при последните вълнения в Анкара и изтъкна рисковете, които носи езикът на омразата - средството, към което и ПРС най-редовно прибягва.

Правителството на Ердоган е под натиск във вътрешнополитически план, но за това си има обяснение: турският президент нееднократно е изтъквал колко много пари дава Турция за сирийските бежанци. Изказванията му имаха за цел оказването на политически натиск на Европа за средствата, отпускани по споразумението за бежанците.

Европейският съюз не се намесва

Европейският съюз продължава да се придържа към съществуващото споразумение, макар да пристигат все повече хора, предимно от Афганистан, където след изтеглянето на НАТО талибаните наложиха контрол над по-голямата част от страната. Предизвикателството пред една държава да интегрира почти четири милиона бежанци няма как да се разреши в дългосрочен план само с пари. "Проблемът е, че Турция продължава да няма истинска бежанска политика", казва Давут. "Затова очаквам, че ситуацията за нас, сирийците, оттук нататък само ще се влошава."