Как Турция стана "европейският Китай"
5 ноември 2011Мъжът, в чиято библиотека наред със спомените на Конрад Аденауер стои и книгата на Бил Клинтън "My Life", е направил неимоверно много за турската икономика. Исак Алатон създава от еднолична фирма голям смесен концерн с почти 10.000 сътрудници. През 70-те години концернът вече е на борсата. Фирмата строи жилища, произвежда климатични инсталации, инвестира в хотели, в енергийния сектор и печели милиони.
Исак Алатон е патриархът на холдинга "Аларко". Той се числи към икономическия елит на Турция и е един от най-известните бизнесмени, нерядко е съветник на политици. Съвети от него често е черпил и Реджеп Тайип Ердоган. По време на неотдавнашното си официално посещение в Германия турският премиер преливаше от гордо самочувствие. Успехите говорят в негова полза.
Какво може Турция?
Турция бележи бум, докато Европейският съюз се задъхва от кризата. Турската икономическа сила на глава от насалението е едва една пета от германската. Но страната много бързо наваксва. Ердоган може да се похвали с икономически ръст от осем до девет процента. Турските държавни дългове са 41.2 процента от БВП. Средноевропейският процент е два пъти по-висок, а в страни като Италия, надхвърля 100 процента. Под ръководството на Ердоган Турция достигна до 17 място в ранглистата на големите народни стопанства. Списание "Economist" дори нарече страната "европейски Китай". Съвсем наскоро агенция Standard&Poor's повиши рейтинга на Турция. Изглежда, че и пазарите вярват в бума на Босфора. Доколко е стабилен обаче този растеж? Възнамерява ли Турция да надскочи европейските икономически сили? И какво може Турция, което Германия не може?
Реалност или икономическо самохвалство?
Исак Алатон седи зад писалището в офиса си. От прозореца гледа моста над Босфора. Първоначално той е живял в Швеция, смята себе си за социалдемократ и привърженик на свободния пазар. "Предприемачите трябва да могат да се разгърнат", казва той. Правителството би трябвало да действува прозрачно и да мотивира фирмите, смята той. Исак Алатон е доволен от политиката на Ердоган, макар да знае много добре, че икономическите основи са поставени оше през 2001 година от икономическия министър Кемал Дервиш, дошъл от Световната банка. По време на последната голяма криза Кемал Дервиш проведе важни реформи. Банките се контролираха по-строго, централната банка стана по-независима, приватизацията на държавните предприятия беше задвижена. Дервиш намали също дефицита в държавния бюджет. След идването си на власт Ердоган и неговата партия продължават с успех тази линия.
Срив не е изключен
Турският икономически възход може обаче да се окаже крехък. Не е изключено след бума може да последва срив. Икономическите експерти и бизнесмените в Турция са загрижени, че страната от години насам внася повече стоки и услуги, отколкото продава в чужбина. Така Турция трупа все повече дългове. Причините за дефицита в държавния бюджет са растящото частно потребление и структурата на турската икономика. Страната е принудена да внася не само петрол, но и много други суровини, за да може изобщо да произвежда нещо. Подобен дисбаланс може да стане причина за паника на финансовите пазари. Достатъчно е инвеститорите да се изнервят и да изтеглят парите си. Тогава Турция наистина е заплашена от срив.
В класацията на списание "Economist" за бързоразвиващите се страни, чиято икономика е застрашена от "прегряване", Турция е на едно от първите места. Освен всичко друго, стопанският ръст на Турция зависи от Европа. Вярно, правителството на Ердоган се опитва да пробие на нови пазари, главно в Близкия изток и Африка. Турция открива нови посолства и консулски отдели, за да изгради нови връзки и да поддържа старите. Въпреки това ЕС и най-вече Германия са най-важният й търговски партньор. Ето защо повечето турски икономисти се надяват партията на Ердоган да се ориентира по-силно към Европа. Това би била още една важна стъпка по пътя към стабилен икономически растеж.