Каква е истината за процеса в Пазарджик?

На делото срещу 13 български мюсюлмани, обвинени в проповядване на антидемократична идеология, Окръжният съд в Пазарджик има тежката задача да разпита десетки свидетели и да пресее огромно количество доказателства - включително всички книги, мобилни телефони и компютри, иззети през 2010 година по време на гръмка спец-акция на ДАНС в Западните Родопи. Красимир Кънев от Българския Хелзинкски комитет е прочел обвинителния акт, изложен на 130 страници, и присъства неотлъчно на процеса. ”В Пазарджик съдят 13 души, за които се твърди, че проповядват идеология, насочена срещу демократичния правов ред. Казват ни, че това са ислямски фундаменталисти. Няма обаче никакви доказателства, че обвиняемите са прилагали насилие. Става дума за мирно проповядване на идеология, за която прокуратурата твърди, че е салафитска и поради това противоречи на традиционния ислям в България.

Прокуратурата вменява на обвиняемите, че агитирали хората да не ходят на избори. Но това в България, а и не само тук, не е забранено. Другото странно обвинение е, че подсъдимите били казали, че Бог стои над държавата. Но същото твърди и Папата във Ватикана. И него ли трябва да съдим? За такива неща не се носи наказателна отговорност. Другояче стоят нещата, ако се проповядва насилие. Данни за това обаче няма”, категоричен е Кънев.

Подозрения и факти

Правозащитникът не крие, че все пак има един свидетел от пловдивския квартал Столипиново, който определя един от обвиняемите като проповедник на насилствени действия. „Това е единственият факт, който би могъл да се инкриминира, но по съвсем друго обвинение”, изтъква Кънев и добавя: „Имам подозрения, че целият процес е съшит с бели конци, за да се оправдае шумната операция на ДАНС през октомври 2010-та, когато от офиси, домове и джамии в редица селища в Западните Родопи бяха иззети чували с литература, мобилни телефони и компютри. Подозирам също, че работата стигна до съд, за да се „смачкат” евентуални претенции на обвиняемите заради незаконни действия спрямо тях и надвишаване на правомощията от страна на агентите. Защото в противен случай щеше да има искове, може би дори и наказателно дело. Но материалите от тази широкомащабна акция така или иначе ще стигнат до съда в Страсбург. Защото да се влиза по къщите на хората и да се изземат купища книги, компютри и вещи е грубо посегателство, а процесът е начин това беззаконие да бъде оневинено”, убеден е Красимир Кънев от Българския Хелзинкски комитет.

Той добавя, че никъде по света, даже и в Саудитска Арабия, никой не може да бъде осъден заради книги, които притежава. Но навсякъде произволното влизане в частни имоти, обосновано с неадекватни заповеди за претърсвания, е подсъдно. Ето защо сега обвинението търси в иззетите книги някакви опасни идеи, а на обвиняемите се приписват странни „престъпления” като членство в нерегистрирани организации или контакти с „Ал Уакф Ал Ислями”. Неправомерни са и издадените постановления за обиски, които са много общо формулирани и не посочват какво точно е трябвало да търсят агентите. Вместо това през октомври 2010-та при акцията на ДАНС в Западните Родопи се е действало съгласно принципа „Влизайте и взимайте всичко, което намерите и за което заподозрените могат да бъдат обвинени”, казва Красимир Кънев. „Делото в Пазарджик е съшито с бели конци и няма справедлив съд, който би осъдил обвиняемите на базата на тези т. нар. доказателства”, обобщава правозащитникът.

Процес или кръстоносен поход?

„Българите-мюсюлмани в Родопите живеят под напрежение. Случката с кмета на село Рибново, който беше воден за разпит в София, както и обиските по време на акцията на ДАНС, при която агентите иззеха чували с книги без адекватна прокурорска заповед, им напомнят за десетилетните усилия на държавата да ги асимилира. Сегашното напрежение ескалира и заради победата на ислямистите в Арабската пролет, както и заради терористичния акт в Бургас, за който мюсюлманите също бяха сочени с пръст. Българската държава не дава и стотинка за религиозното образование на своите мюсюлмани, което сега е напълно занемарено и де факто е предадено в ръцете на арабски ислямски фондации. А едно от основните искания на хората от Западните Родопи винаги е било българската държава да се заеме с финансирането на религиозните училища”, твърди бившият съветник на президента Желю Желев и експерт по етническите въпроси Михаил Иванов. Проведено неотдавна теренно изследване на базирания в София Международен център за междуетническите взаимодействия показва, че 56 на сто от българите-мюсюлмани категорично искат българската държава да поеме издръжката на ислямските религиозни училища.

Според Михаил Иванов обвинителният акт срещу 13-те подсъдими в Пазарджишкия съд съдържа куп абсурди. Сред тях е инкриминирането на деяние на един човек от Мадан, който бил създал футболен клуб за местните деца, за да им насажда радикален ислям. Инкриминирани са и събирания по частни домове, на които са били разисквани религиозни въпроси. „Не знам дали сред служителите на ДАНС, прокуратурата и МВР, които са разследвали конспирацията, има и бивши служители на Държавна сигурност. Но очевидно лошите маниери и лошият стил на някогашната „милиция на мисълта” са останали като наследство от онзи мрачен период, в който мюсюлманите бяха сред главните врагове на социалистическото отечество”, казва Михаил Иванов и заключава: „Това, което се случва сега, не е просто гаф, то е истински опасно”.

Автор: Н. Цеков; Редактор: Д. Попова-Витцел