Каква е истината за "сделката" със Сакскобургготски?

Сигурно сте чули за подозренията, че кабинетът на Борисов е сключил сделка със Симеон Сакскобургготски. Почти всички медии твърдят, че бившият цар е предоставил добрите си контакти в Саудитска Арабия, а в замяна ще му дадат имоти, обитавани от него като дете. Хипотезата се потвърди от поведението на ГЕРБ в изтеклите дни. Първо, кабинетът спря да води делата срещу Сакскобургготски, макар че победата на държавата в тях е в кърпа вързана. После Обединените патриоти вдигнаха шум и правителството каза, че няма да спира делата. Накрая се оказа, че от тези дела и без това няма да има никаква полза, защото ГЕРБ ще обезсмисли решенията на съда, като приеме изричен закон в полза на царското семейство. И всичките тези съмнителни начинания бяха предприети без особена предпазливост, на фона на небивал медиен шум и повсеместно разгласяване на двойното безобразие: че изпълнителната власт не взима насериозно съдебната, както и че е готова да се раздели с многомилионно имущество, което ѝ принадлежи фактически, юридически и исторически.

Впрочем, колко милионно? Общата данъчна оценка на всичките царски имоти преди години беше близо 16 милиона лева. Не е известно по колко трябва да умножим това число, за да получим пазарната стойност, но експерти от сектора на недвижимите имоти са казвали, че става дума за десетократно по-голяма сума.

Всичко това е публична информация: както цената, така и многократните заключения на различни институции, че царското семейство никога не е притежавало повечето от тези имоти, за да настоява сега за "връщането” им. Какво ли може да предложи Сакскобургготски на българското правителство, че да го принуди да преобръща легитимни решения, взимани в продължение на десетилетие?

Защо точно Саудитска Арабия?

Твърди се, че Сакскобургготски е предоставил на Борисов добрите си контакти в арабския свят и за пример се сочи посещението в Саудитска Арабия – държава, с която България няма кой знае каква история на отношенията, но която внезапно каза, че има интерес да строи луксозни хотели тук и да посреща български специалисти в строителството там.

Звучи логично, но няма как да е вярно. Няма как да има "сделка", според която Сакскобургготски да получава имущество от десетки милиони, а правителството да се сдобива след неизвестен брой години със саудитски инвестиции, направени за благото на българския народ. Просто правителствата на ГЕРБ не са известни нито с алтруизъм, нито пък с някаква неуморна посветеност на каузата за привличане на инвестиции. Още по-малко пък са склонни да работят върху дългосрочни проекти, каквито биха били саудитските – най-вече защото знаят, че плодовете от разни стратегически начинания идват след твърде много време и не е сигурно дали няма да донесат актив тъкмо на някой опонент.

ГЕРБ преследва други цели

Правителствата на ГЕРБ имат съвсем други отличителни черти. Първата е да се стремят към постижения, годни за незабавна демонстрация. Втората е да бдят над оцеляването на лидера си. А последната задача точно в момента не е много лесна за удържане, ако имаме предвид недоволството на т.нар. патриоти от авторитарното взимане на решения от страна на Бойко Борисов. И ако забележим различните сигнали по репозициониране на бизнеса около Пеевски – съвсем не в тази посока, която би устроила Борисов.

ГЕРБ твърде скоро може да има нужда от нови партньори, за да остане на власт, или да е принуден да търси лостове за усмиряване на наличните си партньори. Задача, която в България твърде често се решава с демонстрация на сила от финансово естество. А за да демонстрира това, ГЕРБ няма нужда от реални (саудитски) инвестиции. Много по-голяма работа върши подкупващата убеденост, че Борисов е фигура, приета в света на колосалния арабски капитал, която би могла по свое усмотрение да въведе и другиго там. Виртуални инвестиции, които явно напълно си струват няколко съвсем материални царски резиденции в България.