"Каква интеграция? Та те ни мразят!"

А какво спокойно местенце само беше доскоро Зумте - малкото китно селце в германската провинция Долна Саксония. Откакто обаче стана ясно, че в празна офис-сграда ще бъдат настанени хиляда бежанци, спокойствието отстъпи място на тревогите на местните хора. И има защо: изпращането на толкова много бежанци в такова малко населено място ще увеличи населението му с хиляда процента.

Страховете на хората

А това не е по вкуса на мнозина. На спешно свикано събрание в кметството местните хора търсят отговори на въпросите, които ги занимават: Как стоят нещата с противопожарната защита, как ще бъде организирано сметосъбирането и т.н. Други имат по-смътни грижи: „Та те всичките са мюсюлмани. И ни мразят!”, казва една жена от присъстващите. И други мислят като нея и изпитват недоверие към бежанците–мюсюлмани, макар и в различна степен. На какво обаче почиват тези предразсъдъци?

„Тези страхове са нереални. Те са подклаждани от политическото говорене и са по-скоро плод на фантазията на хората”, пише публицистката и мюсюлманка Кола Мариам Хюбш в сайта Quantara. „Историята ни учи, че и в миналото са правени опити някакви проблеми в обществото да бъдат обяснявани с някаква заплаха, произтичаща от дадено религиозно малцинство".

В Германия също има много нерешени проблеми. Но в последно време една част от мюсюлманите поставят обществото под натиск със своите религиозни искания. Хайнц Бушковски е бил кмет на берлинския квартал Нойкьолн. През 2014 година жителите на квартала са били 320 хиляди, от които 135 хиляди с миграционни корени. Родителите на учениците–мюсюлмани настоявали в училище да не се предлага свинско месо, защото това накърнявало религиозните чувства на мюсюлманите. „При нас в Нойколн мюсюлманите постоянно настояваха да слушат мюезина във времето, отредено за молитви”, казва Бушковски.

Ислям и плурализъм

Това вече е факт в град Гладбек в провинция Северен Рейн–Вестфалия. От началото на годината мюезинът приканва мюсюлманите към молитва един път на ден. „Аллах акбар” гърми всеки ден по улиците и площадите с едно единствено изключение - по време на християнските празници.

Научни изследвания показват, че страховете от исляма са неоснователни. „Защото ислямът не се стреми към господство над други религии”, пише ислямоведът Оливер Рой, един от водещите изследователи на темата за Европа и ислямът. Ако ислямът бъде признат, той се напасва към правилата в западното мултикултурно общество. „Който иска да бъде признат като малцинствена група със собствени ценности, се застъпва за плурализъм на ценностите и религиозните убеждения”, пише Рой. Той съветва държавните институции да са търпеливи в процеса на интеграция и да не търсят умерени духовни авторитети в Близкия изток, за да „успокояват” мюсюлманите на Запад. Нито пък би било продуктивно да се отделят средства за насърчаването на някакъв "граждански" или "либерален" ислям.

Предизвикателство и толерантност

Вместо това той препоръчва на държавните институции да предоставят пространство на исляма, без обаче да променят своите закони или основни принципи. „Истинският плурализъм е най–добрият път за преодоляване на конфликтите с мюсюлманските общности, които биха се чувствали изолирани в едно гетоизирано общество”, казва Оливер Рой. Той смята още, че ако бъде избегнато образуването на гета, никой не бива да се опасява от един доминантен ислям. Защото ислямът, когато е намерил своето място сред останалите религии, възприема принципа на плурализма и като свой собствен принцип, казва експертът.

Този процес обаче носи много предизвикателства за неислямското мнозинство в обществото. То ще трябва, например, да свикне с присъствието на исляма в общественото пространство. Обратното не би било възможно в едно общество от мигранти. „От решаващо значение е толерантността между всички страни и търпимостта между различните културни и религиозни общности", казва и ислямоведът Рауф Чейлан.