Какво значи тук да бъдеш собственик?

Инвеститор в Черна гора купува парцел, за да построи на него поредния хотел с размери на царски дворец. Но изведнъж се появява някой, който твърди, че земята е негова собственост и че може да го докаже с нотариален акт. Инвеститорът плаща известна сума, и ето че се появява още някой, който претендира, че притежава неоспорим документ за собственост. И това продължава, докато фирмата не реши да се откаже от инвестицията във въпросния парцел.

"Балкански" абсурди

Ако тази история не беше истинска, то всеки би помислил, че е добра измислица. Тя съвсем точно описва ситуация, добре позната и на инвеститори, и на адвокати. Купуването на парцели в Балканския регион е проблемно. Често се появяват самозвани собственици. Причина за правната несигурност е недовършеният процес на реституция на недвижими имоти, които са били иззети по времето на комунизма.

Наскоро Румъния прие закон, според който иззетите до 1989 година и продадени от държавата недвижими имоти не могат да бъдат реституирани. Законът дава яснота на купувачите. Бившите собственици на имотите получават дялове от така наречения фонд на собствениците, паричната стойност на които обаче е доста трудно да получат. Съществува начин за осребряване на фишовете, но той крие рискове, защото не е съвсем легален и е възможно собствениците да не получат реалната парична стойност на своя дял.

За Сърбия не важи твърдението, че на Балканите процесът на реституция не е приключил. Там той дори не е започвал. Досега само се споменава за нуждата от реситуция. Последните сръбски правителства оставят един подготвен законов пакет да отлежава в продължение на години. Трудно разбираемо е колебанието на Белград, тъй като неизясненият въпрос със собствеността на земята спира икономическото развитие на страната. Все пак в последно време сякаш има признаци на някакво развитие.

Безнадеждни случаи?

Босна и Херцеговина все още понасят последствията от войната. Прогонването на части от населението още повече изостря проблема със собствеността на земята. До преди няколко години над 100 000 молби за изясняване на собствеността задръстваха офисите на кадастралната служба в Сараево. В Албания въпросът със собствеността също не е изяснен. Там дори няма кадастър, по който да се разбере как точно са разпределени парцелите.