Какво искат египтяните?
29 ноември 2011За повечето египтяни това са първите свободни избори. Те и преди са пускали бюлетини в урните, без обаче това да даде особено отражение на резултатите - известни предварително заради продължилите с десетилетия манипулации. Опозиционните партии пък по правило са спъвани или напълно изключвани от участие.
Военните не се различават от Мубарак
Неограничената власт на Хосни Мубарак продължи цели 30 години. "Екстри" от типа на парламентарния контрол липсваха, затова пък военните, както и кликата корумпирани чиновници гарантираха подкрепата си за Мубарак, така както бяха правили това при предшествениците му - Ануар Садат и Гамал Абдел Насър.
Същите тези военни поеха управлението веднага сред свалянето на властелина, обещавайки, че ще въведат демокрация и ще се погрижат за сигурността и реда в страната в преходния период. Тяхното авторитарно и все по-репресивно управление обаче отново предизвика масови демонстрации в Кайро, Александрия и други египетски градове.
Точно в тези дни на нови протести и кървави сблъсъци стана ясно, че египетското общество е дълбоко разединено. Демонстрантите на площад Тахрир отдавна не говорят от името на мнозинството. Днес по-голямата част от обществото иска стабилност и икономически напредък, сигурност по улиците и по-добър начин на живот. Тези хора са против новите демонстрации и продължаващата окупация на площада. Те просто искат повече спокойствие. От името на това мнозинство египтяни говори влиятелната организация "Мюсюлманско братство".
Някои искат спокойствие, други - свобода
"Мюсюлманското братство" очаква да получи значителна подкрепа на парламентарните избори, които ще продължат до началото на март. "Братството" има амбициите да управлява нов Египет чрез парламентарно мнозинство, извоювано на първите свободни избори.
Това, естествено, не се харесва на радикалните революционни сили в страната. Те се страхуват от ограничаване на правата и свободите, за които се бориха. В контекста на тежките проблеми, пред които е изправен Египет, революционерите от площад Тахрир се опасяват и от пренебрегване на социалните права в страната. А демокрацията не може да функционира без социална справедливост.
Предизвикателствата, пред които е изправено египетското общество, са огромни и това води по-скоро до песимистични прогнози за бъдещето на страната. Оптимизъм буди все пак мирното и спокойно начало на парламентарния вот. Ето защо засега остава само надеждата, че въпреки всичко Египет ще успее да преодолее миналото си, превръщайки се в демократична и справедлива държава.