Какво й трябва на Италия?
27 ноември 2011Затова екипът на премиера Монти трябва колкото се може по-скоро да си постави за цел да придобие политически облик, пише наблюдателят на в. "Кориере дела Сера", Ернесто Гали дела Лоджа. Поради две важни причини. На първо място, защото само така ще престане да прилича на пряка еманация на волята на президента Наполитано, ще се еманципира от неговата егида. И на второ място, защото само собствената политическа физиономия ще му позволи да даде отпор на очакваната обсада от страна на партиите.
Спечелване на общественото мнение
Засега те подкрепят усилията на Монти, но много скоро ще започнат опитите за саботаж. Което разбира се няма да бъде от полза за Италия. Вярно е, че в условията на една парламентарна демокрация правителство, пръкнало се извън партийната сфера, е очевидна аномалия. Но тъй като вече го има, най-разумното е да му се даде време да свърши онова, за което бе създадено.
Придобиването на политически облик от кабинета Монти означава преди всичко установяването на ефикасна връзка с избирателите. Към формалния консенсус, откъснат от партиите, правителството трябва да добави консенсуса на общественото мнение. Икономическата криза беше основната причина за смяната на върха. Сега правителството трябва да покаже, че е способно да овладее общественото мнение, да убеди гражданите в нуждата от жертвите, които ги очакват. Днешна Италия изглежда готова да се вслуша в един обоснован политически дискурс, базиращ се на ценностите на националното сцепление и доброто управление.
Реална власт за ЕС
Освен това съществува един аспект, който изглежда сякаш нарочно направен за изграждането на политически облик на новия кабинет. Това е европейският контекст. ЕС, какъвто го знаехме през последните петнайсет години, е потенциално мъртъв. Върху неговите развалини сега се прави опит за установяването на френско-германска директория. Което е не само в пълно противоречие на нашите национални интереси, но несъмнено ще предизвика отпор и от други страни.
Защо тогава Италия не опита да се превърне във фокус на тази опозиция, като стане инициатор на една дълбока ревизия на европейската конструкция? Защо да не се нагърби със задачата да излезе със серия от предложения, целящи мандарините в Брюксел и в Страсбург да бъдат замененени с една политическа Европа, притежаваща реална власт, санкционирана от народите на ЕС?
С една дума: днес, повече от когато и да било досега, Италия, а с нея и Западът имат нужда от идеи, от ценности, от проекти: имат нужда от политика.