vatikan korruption

Скандалните разкрития бяха направени в предаване на италианския тв-канал La7. Обвиненията в корупция и непотизъм тежат, защото идват от един вътрешен човек - архиепископ Карло Мария Вигано, бивш номер две на ватиканската администрация. В разследващото предаване на La7 бяха показани писма на Вигано до папата: той моли Бенедикт да не бъде преместван на друг пост заради разкритите от него случаи на корупция в църковната държава.

"Свети отче, моето преместване ще бъде обезсърчаващо за онези, които вярват, че е възможно разкриването на още случаи на корупция и злоупотреба с властта в управлението на много ведомства на Ватикана", пише Вигано на папата на 27 март 2011. В друго писмо от 4 април архиепископът информира папата, че управлението на някои инвестиции на Ватикана било поверено на италиански банкери, "които гледат собствените си, а не нашите интереси".

Неприличните сделки на Ватикана

От писмата на Вигано става ясно, че той е попаднал на мрежа от корупция, непотизъм и съмнителни връзки. Тази мрежа била свързана с възлагането на поръчки на външни фирми при завишени цени; имало случаи, в които било платено два пъти повече, отколкото предлагали други фирми.

Ватиканът потвърди междувременно автентичността на писмата. В съобщението обаче не се обелва и дума за обвиненията в корупция. Сегашната администрация продължавала прецизното и прозрачно управление, установено от Вигано. Същевременно се критикуват "съмнителните журналистически методи" на La7 и "повърхностното и небалансирано представяне на фактите".

Въпреки че с усилията си за икономии и прозрачност Вигано трансформира дефицита на ватиканската държава в плюс от 34 милиона евро, на 22 март 2011 той беше отсервиран - три години преди изтичането на мандата му. Преди това във вестник Джорнале бяха излезли няколко анонимни дописки, критикуващи управлението на Вигано като неефикасно.

Ето как завършва историята

През октомври 2011 архиепископът бе назначен за посланик на Ватикана във Вашингтон. Църковната държава защити преместването на Вигано, изтъквайки, че постът на посланика в САЩ бил един от най-важните на ватиканската дипломация. Постът наистина е престижен - но в конкретния случай той прилича на глух коловоз. Чрез преместването му във Вашингтон Вигано не би могъл да заема длъжността на върховен управител на Ватикана, която е свързана с кардиналски сан.