Какво ми разказаха в родопското село Девесилово

Село Девесилово е на около 80 километра от областния град Кърджали и само на 2 километра от границата с Гърция. Пътят до там е с остри завои, а на крайпътна табела някой е признал любовта си, изписвайки с едри букви „Стефи, обичам те!“.

Къщите са накацали по облите скатове на Родопите, училището и детската градина отдавна са запустели, а по стръмните улички не се мярка никой. Единственият магазин отваря чак привечер. Там човек може да си купи хляб, брашно, олио, торове, боя, електрически крушки. „Всичко сами си произвеждаме. Цял живот. Гледаме крави, овошки, зеленчуци, правим си домашно масло. И тютюневи ниви обработваме", разказва библиотекарката и бивша учителка Галина Шенкова. Разяснителната кампания за българското европредседателство е достигнала и до това село. „През тези шест месеца искаме да се случват само хубави събития, че годината започна лошо. Но ние тук нямаме тревоги, не живеем в страх. Граничните полицаи се грижат за сигурността ни, в района няма престъпност“, разказва Галина Шенкова. Тъжно ѝ е само, че младите хора ги няма - повечето са заминали още преди години в чужбина.

Качамак за европейците

„Вече съм на възраст и си мечтая да нагостя някой европейски лидер. Да ми дойдат и Юнкер, и Доналд Туск, и Ангела Меркел. Качамак ще им приготвя, родопски клин ще им разточа с домашна извара и масълце, с яйца от истински кокошки. И петел ще им заколя“, изрежда 59-годишната жена. Другата ѝ мечта е селото да се оживи, младите хора да се върнат от градовете и от чужбина, защото „тук е смисълът на живота - при корените“, казва Галина Шенкова. Готова е да посрещне и въвеждането на еврото: „Щом умните момчета от правителството казват, че тогава ще бъде по-добре, значи е така", убедена е жената.

В една от стаите в кметството е пристигнала фелдшерката Лиляна Станоева от Крумовград. В момента консултира две възрастни жени, донесла им е лекарства. От 20 години насам Станоева обгрижва пациентите в селото. „Теренът е много труден, през зимата селата са откъснати от света. Работим така, както и преди десет години, когато влязохме в ЕС. Сега е дори още по-трудно, защото тук останаха само старците“, казва Станоева. И добавя, че ако някой западноевропейски лидер дойде в района, несъмнено ще се застъпи за действия, които да променят това положение. „Искам да дойдат, за да ни чуят", настоява Станоева.

Осем деца радват цялото село

В Девесилово са регистрирани общо 270 души, но в момента едва ли има стотина. Повечето от тях са възрастни хора. „Ако тук има някакъв производствен цех или фабрика, младите няма да бягат, за да търсят препитание другаде. Спасението е в инвеститорите, но те ще дойдат само ако пътищата бъдат ремонтирани. Сигурно сте видели свлачищата, които ги изяждат“, казва 33-годишната кметица Радостина Хандева.

Някога в местното училище идвали деца от съседните села. Днес цяло Девесилово се радва на едно двегодишно момиченце и на седемте деца, които всеки ден пътуват до училището в съседното село Аврен. Радостина Хандева не може да си спомни кога за последен път е имало сватба в селото. Няма и кръчма за „селския парламент“, където мъжете „да бистрят политиката". Но пък има интернет. И активна женска група за автентичен фолклор.

„Хубавото на Европа е, че дава шанс на българите да работят, а и да попиват от чуждата култура и манталитет. А еврото ще вдигне стандарта на живот и заплатите. Надяваме се, че и пенсиите няма да са като сегашните", казва Радостина Хандева. На друго мнение е Мердие Юмер. Срещам я на пазара за плодове и зеленчуци в Кърджали, където щандовете са отрупани със стока, но „вече цял месец все по-малко хора идват да пазаруват", разказва ми продавачката. Мердие Юмер се страхува от евентуалното въвеждане на еврото - защото след  37 години стаж като учителка пенсията ѝ ще се окаже едва 150 евро, а и не се знае какво ще стане с цените на земеделските продукти. „Ако сменим само паричния знак, но цифрата в цената си остане същата, нас просто няма да ни има тук, защото хората ще обеднеят драстично", размишлява жената. И добавя: „Не е хубаво, че с тирове се доставя от чужбина всичко, което ние продаваме. Българските производители не получават достатъчно субсидии и на практика са обречени".

"Обожавам Бойко Борисов"

Мердие Юмер се ядосва, че наемите за щандовете са твърде високи. Още повече, че няма кой да купува, обяснява жената. Тя има мнение и за голямата политика: „Обожавам Бойко Борисов, отношението му към страните на Балканите и към Турция е много правилно, една лоша дума не е казал. Много ми харесва, че говори с приятелски тон на всички. Безпокоят ме само националистите, но той и тях ще опитоми“, казва Мердие Юмер. Жената е убедена, че българското европредседателство ще наложи добрия тон между отделните държави - „така, както го прави нашият премиер".

Търговецът на мед Ексер Хамид има по-различен поглед върху нещата: „Няма никаква промяна в България, потъваме, от Европа виждаме само плодове и зеленчуци. Тук ще има Европа, когато се отворят заводи и младите имат шанс за реализация. И няма значение дали ще се разплащаме с евро или с левове", казва мъжът. Но и той таи надежда: „Няма начин да не се случат положителни неща, щом сега европейските лидери идват в България и цяла Европа гледа към нея".

*****

Припомняме Ви и този филм за живота в едно малко родопско село: