Какво могат да очакват хомосексуалните от папата?
11 август 2011За католическата църква хомосексуализмът е част от света, възникнал след грехопадението. Това учение, позоваващо се на библейските повели, е тясно свързано със сакраменталното разбиране на брака като съюз между мъжа и жената. Да бъде убедена църквата да се раздели с тази вековна традиция би било много трудно, а не е и необходимо в едно либерално общество, в което има място и за други житейски проекти.
Тъмният църковен килер: време е за малко светлина
Онова, което хомосексуалните очакват днес от папата, е църквата да престане да оказва натиск върху светската държава, когато тя реши да разреши гражданския брак с всички произтичащи оттук задължения и права по отношение на безработица, медицинско осигуряване, наследство и данъци. Подобни "земни" разпоредби не нарушават църковните догми, също както гражданският брак нито дава, нито взима нещо от религиозния брак.
Защо тогава църквата се опъва така ожесточено против озаконяването на еднополовото партньорство? Като начало е налице библейска основа, мотивираща ненамесата на църквата в гражданско-правната материя: евангелическото разграничение между това, което принадлежи на Бога, и онова, което принадлежи на царя. Царят, тоест държавата, управлява в падналия свят, наказва престъпления, поддържа затвори, води войни, изобщо грижи се за греховните дела на греховното човечество. Против това не се чува никакъв протест от църковна страна. От Христос идва повелята да не се вдига меч, но самата църква в продължение на векове сама размахваше меча.
Второто най-добро решение
Накратко: църквата би могла спокойно да приеме хомосексуалното партньорство като второто най-добро решение във всички онези случаи, в които от собствената й гледна точка най-доброто решение е невъзможно. Вместо това обаче Ватиканът задейства всички механизми, цялото си влияние, за да предотврати такава гражданско-правна уредба в рамките на либералната правова държава.
Хомосексуалният брак е последната ариегардна битка в борбата на католицизма срещу либералната държава, започнала с Френската революция и завършила с Втория ватикански събор. Крайно време е църквата да сложи ред в своя тъмен килер и да види предимствата на ярката светлина, която идва от службата за гражданско състояние.