Какво му трябва на Тръмп

Вицепрезидентът на Франклин Рузвелт - Джон Нанси Гарнър - беше казал, че постът на вицепрезидента "не струва и пукната пара". А това, че той приел да стане вицепрезидент, било "най-тъпата грешка", която е допуснал.

Допреди 40 години, когато Джими Картър издигна за вицепрезидент Уолтър Мондейл, вицепрезидентите не можеха да се похвалят с някаква по-съществена роля в американската политика. Съгласно Конституцията, вицепрезидентът има две основни функции: да поеме делата на президента в случай на негова смърт или оставка, и да бъде над Сената в държавната йерархия.

Много често вицепрезидентите са оставали в сянка - поради малкото си правомощия и подценяването на вицепрезидентския пост. Или както се беше изразил Хари Труман преди да стане президент "вицепрезидентите са толкова полезни, колкото и петата цица във вимето на кравата".

Нови задачи

Джими Картър успя да промени донякъде тези представи. Той преотстъпи на Уолтър Мондейл водещата роля в президентската си кампания, осигури му собствен кабинет в западното крило на Белия дом и го направи важен съветник на президента. Оттогава насам вицепрезидентите на САЩ вече не се показват само държавни погребения и не чакат да почине президентът, а са "повишени" до доверено лице на президента, казва политологът Мат Дикинсън от Върмънт.

Джордж Буш-младши, който преди да стане президент нямаше никакъв опит по въпросите на националната сигурност, също се довери на експертните познания на своя вицепрезидент Дик Чейни. Барак Обама пък издигна за вицепрезидент опитния сенатор Джо Байдън.

През последните четири десетилетия вицепрезидентът на САЩ се превърна във важна политическа фигура, но без почти никакво значение в предизборната борба. Според Дикинсън, кандидатът за вицепрезидент може да окаже само минимално влияние върху изхода от изборите. Затова и вицепрезидентът, по презумпция, трябва да произхожда от някой американски щат, където президентският избор все още не е решен. "Това е най-добрият сценарий за стратегически избор на вицепрезидент", казва Дикинсън.

Обратното - една неправилна номинация може да навреди на кандидата за президентския пост. Мат Дикинсън дава пример със Сара Пейлин, която Джон Маккейн избра за свой вице в надпреварата с Барак Обама. "Има данни за това, че изборът на Пейлин е намалил подкрепата за Джон Маккейн през 2008 година", твърди експертът.

Стратегически решения

В този смисъл Хилари Клинтън не би трябвало да номинира любимката си Елизабет Уорън. Първо либералната сенаторка ще раздразни привържениците на Бърни Сандърс, и второ - родният ѝ щат Масачузетс така или иначе е в ръцете на демократите, поради което той не е от значение за изхода от изборите. Стратегически по-добрият избор би бил този на сенатор Тим Кейн от Вирджиния, или на сенатор Шеръд Браун от Охайо. И двата щата са колебаещи се. Браун има и предимството, че може да подобри имиджа на Хилари Клинтън сред прогресивните избиратели.

И докато изборът на кандидат за вицепрезидент не е от решаващо значение за Хилари Клинтън, то при Доналд Тръмп нещата не стоят точно така. "Не виждам друг кандидат в най-новата ни история, който да е имал по-голяма нужда от силен вицепрезидент, за да тушира очевидните си слабости", казва по този повод Мат Дикинсън. Тръмп няма никакъв управленски опит на национално ниво, допълва политологът.

Има ли въобще кандидати?

При това Доналад Тръмп има и още един сериозен проблем: няма опашка от кандидати да му станат вице. Бившият конгресмен и настоящ губернатор от Охайо Джон Кейсик би бил най-добрият вариант за Тръмп. Но Кейсик остро го критикува и демонстративно отказа всякаква подкрепа за Тръмп.

Остават сенаторите Боб Коркър и Джеф Сешънс. И двамата имат политически опит във Вашингтон, но произхождат от сигурни южни републикански щати, където Тръмп има нужда от допълнителна подкрепа. Бившият шеф на Камарата на представителите Нют Гингрич също произхожда от Юга. Политикът от Пенсилвания, който дотук се е развеждал два пъти, вероятно обаче е най-подходящ за вице на Тръмп. Поне ако съдим по неговия темперамент и активността му в Туитър.