Какво не харесват в България?

Само след два месеца в София ще започне работата си Арбитражният съд към Германо-българската индустриално-търговска камара. Неговият председател и част от съдиите ще бъдат германци, обяви шефът на камарата д-р Митко Василев при оповестяването на резултатите от традиционното годишно проучване за атрактивността на икономиките в Централна и Югоизточна Европа през погледа на повече от 1 300 германските инвеститори в региона. Трупаното с години недоверие към българската съдебна система несъмнено е основната причина за „правосъдната“ инвестиция на германския бизнес в страната. През 2015 година едва 5 процента от фирмите, членуващи в Германо-българската камара, са били доволни от правната сигурност в България. За сравнение: 53 на сто от германските инвеститори са много доволни или доволни от правната сигурност в Косово, сочено в миналото като криминален анклав. Още по-тягостни за България са сравнително високите оценки на германските предприемачи за правосъдието и върховенството на закона в Румъния, Сърбия и Хърватия. Най-високо е оценена правната сигурност в балтийските страни и в Полша.

Как България пропъжда чуждите пари

Въпреки всичко това д-р Митко Василев отчита редица позитиви в развитието на българо-германското икономическо сътрудничество. Търговията между двете държави надхвърли 6 милиарда евро годишно и ако през 2014 година германски инвеститори са изтеглили от страната направени вече капиталовложения в размер на 275 милиона евро, през миналата година това негативно развитие е преодоляно благодарение на нови инвестиции за 175 милиона евро.

Но качеството на климата за правене на бизнес си остава далеч от желаното, посочва д-р Василев. Германските фирми се оплакват от недостига на квалифицирана работна ръка, а над половината от тях са недоволни или много недоволни от работата на администрацията. Близо 90 на сто от германските инвеститори изразяват категорично недоволство от постигнатото в борбата срещу корупцията и престъпността. „Най-привлекателни за предприемачите си остават ниските равнища на данъците и заплатите в България. Но опашка от желаещи да инвестират в страната няма, защото тези позитиви се обезсмислят покрай пропадането по други ключови показатели“, казва д-р Василев.

Неслучилото се икономическо чудо

Основният извод от тазгодишната анкета сред германските предприемачи може да се обобщи така: напук на прехвалената политическа стабилност, България е в стагнация, а промените, ако изобщо ги има, се случват много бавно и мъчително. И докато големите инвестиционни потоци заобикалят страната, изтичането на мозъци продължава с пълна сила. В същото време образователната система не е способна да компенсира с количество и качество намаляващия контингент от подготвени за съвременната икономика специалисти. Може би затова германските предприемачи се връщат към правилото от 1990-те години: търговия с България - да, инвестиции в страната - по-скоро не. Което обяснява и факта, че четвърт век след промените с германски капитали са създадени едва 65 хиляди работни места. А това е в пъти по-малко в сравнение с други страни от бившия съветски лагер.

Корупцията и бедността продължават да теглят България назад, а деветте години членство в Европейския съюз не доведоха до желаните промени. Ето защо солидни германски капиталовложения така и не дойдоха - напротив, стигна се до отлив на вече направени инвестиции. И в това няма нищо нелогично - несигурността, незадоволителните резултати в борбата срещу корупцията, липсата на истински реформи в правосъдието, администрацията и образованието възпират всякакви сериозни инвестиционни намерения.