Какво разбрахме покрай историята с "игрите на щастието"

Коментар от Полина Паунова:

Само преди месец двете основни партии в парламента - ГЕРБ и БСП - демонстрираха широка подкрепа за още невнесения по това време законопроект на вицепремиера Валери Симеонов, който цели да ограничи агресивната реклама на хазартни игри. Впрочем, тя и сега би трябвало да е ограничена, но собствениците и лобистите на т.нар. игри на щастието откриха вратичка в нормативната база и благодарение на нея сега засипват телевизионния ефир с обещания за светло бъдеще и по-добър живот, които, разбира се, са само на едно билетче разстояние.

В средата на май идеята на Симеонов изглеждаше напълно осъществима. За нея се застъпиха и Цветан Цветанов, и Корнелия Нинова, а непредубеденият наблюдател можеше да си помисли, че хазартните босове са изпаднали в немилост. Последва вълна от сълзливи изказвания на публични лица, очевидно ангажирани с лотарията, които едва ли не ни обясняваха как ограничаването на хазарта е атака срещу мечтите на хората, тъй като игрите на щастието правели точно това - сбъдвали мечти.

Малко повече от месец по-късно ситуацията е съвсем различна. Да, никой не е казал, че оттегля подкрепата си за проекта (най-малкото защото би изглеждало невъзпитано), но изведнъж той се оказа удавен в европейски директиви и замразен поне за четири месеца.

Нюансите

Вместо да бъдат гласувани на първо четене от бюджетната комисия в НС, текстовете отиват за нотификация от Брюксел, защото според становище на Министерството на финансите имало вероятност да противоречат на европейското законодателство. Същото било мнението и на правната дирекция към Народното събрание, поради което почти единодушно (с изключение на един въздържал се от "Обединени патриоти") депутатите препратиха проекта за неопределено време към финансовото министерство, което сега трябва да подготви документите за нотификацията пред Брюксел.

Важен нюанс в случая е, че Законът за хазарта, приет през 2012 година, вече е нотифициран от Брюксел. А повторна нотификация е нужна само ако се правят значителни законови промени. Тоест, ако с предложените текстове “значително се изменя обхватът му, съкращава се първоначално предвиденият срок за прилагането му, допълват се спецификации и изисквания или последните се правят по-ограничителни".

Министерството на финансите очевидно смята, че промените изискват нотификация. Редица експерти са на друго мнение - още при предлагането на текстовете те обясниха, че ги смятат за твърде козметични. Но тъй като междувременно лотарийните игри се превърнаха в най-големия рекламодател на българския медиен пазар, темата не се разисква в националните телевизии.

Те няма да засегнат и този въпрос: въпреки наглед стриктната изпълнителност на парламента, към момента той няма процедура за нотификация на законопроектите пред ЕК и затова куп приети закони впоследствие стигат до наказателна процедура от Брюксел. Към момента нотифицирането на даден проект, внесен от народен представител, на практика зависи единствено от волята на председателя на ресорната комисия.

И още едно обстоятелство, което дава контекст на единодушното решение на всички партии да се нотифицира вече нотифицираният преди години Закон за хазарта. Подобно нещо не беше поискано за спорния проект на Емил Димитров за горивата, който бе одобрен, без да е съгласуван с Брюксел. При това от същата тази комисия по бюджет и финанси, която сега скри текстовете за хазарта зад непотребната в случая процедура.

Така казусът с т.нар. игри на щастието изглежда не отложен, а решен. Текстовете са оставени най-рано за края на октомври, което на практика ги изпраща в политическото небитие. Точно тогава партиите (а и медиите) ще са в разгара на подготовката за европейските избори догодина, поради което навярно никой няма да поиска да се изправи срещу крупен източник на финансиране.

Резултатът

През това време избирателят усилено ще бъде облъчван с внушението, че именно лотарийните билетчета са единствената му възможност да се добере до малко щастие. И ще го вярва искрено, защото друга не вижда.

Ако оставим настрана пораженията, които нанася подобна житейска философия, случаят с проекта “Симеонов” (чието задушване дори не възмути неговия вносител, който иначе демонстрира буен нрав) е поредното доказателство за солидното мнозинство в парламента.

При гласуванията си по подобни структуроопределящи теми, 44-то Народно събрание изглежда съвсем единно: опозицията, която иначе разпалено иска вот на недоверие, изведнъж спира “да политизира” (както се изразяват нейните представители), ГЕРБ престава да вижда лошото наследство на социалистите, а „Патриотите" и ДПС изглеждат едва ли не като една парламентарна група. Последният такъв пример беше бетонното мнозинство за “Белене”.

Но да се върнем към хазарта: ден след въпросната демонстрация на парламентарно единство, в публична изява премиерът Борисов дебатираше сам със себе си исканата му от БСП оставка. Ключови в изказването му бяха думите, че вместо да му “благодари”, опозицията иска да го сваля от власт. Съвсем прав е всъщност. И партньорите му във властта, и т.нар. опозиция, и хазартните босове, и “свободните” медии, които ги рекламират - всички вкупом дължат благодарности на министър-председателя. Защото малко хора биха се съгласили да стоят начело на това политико-обществено чучело, което представлява българската държава. И което в последно време се отказа дори от симулацията на демокрация...