Какво разказват за "квартала на българите" в Оснабрюк

Хиляди хора от България година след година се заселват в Германия. В случая става дума не толкова за добре образованите и квалифицирани българи, които лесно си намират работа и се интегрират в обществото, а за хора с по-ниско или никакво образование, които често пъти са представители на малцинствата. Както вече писахме, те първоначално избираха големите германски градове, но напоследък стотици се насочват и към по-малки населени места, където сред местните власти, политиците и гражданите постепенно се избистря една и съща картина: новопристигналите често пъти са подмамени в Германия от безсъвестни гешефтари, които ги подслоняват срещу много пари в порутени сгради и въртят далавери с трудовите им договори и социалните помощи. На самите хора трябва да помогнем, а на гешефтарите да отрежем бизнеса - такава е общата нагласа в много германски градове, които се натъкват на проблема. Един от тях е 160-хилядният Оснабрюк в провинция Долна Саксония.

Животът в "квартала на българите"

„През последните две години беше постигнато много по отношение на интеграцията на новозаселили се хора от България", твърди партията на Зелените в Оснабрюк. Според Зелените, най-важното е тези хора да получат квалификация и работа, за да се измъкнат от бедността. В същото време полицията и Службата по реда дават решителен отпор на всички измамници и експлоататори, които се възползват от затрудненото положение на тези хора, подчертават Зелените.

За какво точно става дума? И кои са тези хора от България в Оснабрюк? Няколко публикации в местните медии в детайли обясняват проблема.

След като българите и румънците получиха право на свободно придвижване в ЕС, в града започнаха да пристигат хора от България. В момента социални помощи получават 32,5% от тях: 460 души в трудоспособна възраст и 252 деца. През 2018 година това е струвало на общината 3,6 милиона евро - с 1 милион по-малко, отколкото през 2016. Част от тези хора първоначално се хващат на почасова работа и след три месеца вече имат право на социални помощи, ако изгубят работното си място. Местните власти, бюрата по труда, полицията и митническите служби смятат, че в много случаи се злоупотребява: представят се фалшиви или нередовни трудови договори и договори за наем, за да се получат социални помощи.

В един доклад на полицейските служби, цитиран от вестник „Хазепост", се твърди, че българските граждани в Оснабрюк във висока степен са жертва на трудова експлоатация и лоши условия на труд. Често пъти те не познават правата си или не знаят как да ги защитят. А понеже обикновено почти не говорят немски, те стават лесна жертва на „черни овци" сред работодателите, които гледат да се облагодетелстват за тяхна сметка, пише в доклада.

Катарина Пьотер от Социалната служба в Оснабрюк обяснява, че повечето българи в града принадлежат към турскоговорящото малцинство в своята страна. Много е трудно да се установи кои са посредниците, които ги довеждат в града и им осигуряват въпросните съмнителни договори. Пьотер твърди обаче, че решителните действия на местните власти вече са внесли смут сред посредниците. Повечето новозаселили се са жертви именно на тези посредници и затова трябва да им се помогне, подчертава Пьотер и разказва за различни мерки, сред които и подпомагане на децата в подготовката им за училище. Политиците в Оснабрюк са единодушни: посредниците и трафикантите трябва да бъдат преследвани, а на експлоатираните хора от България трябва да се помага.

Темата е особено гореща. След като един местен политик от ХДС заяви, че повечето българи в града не работят, а само получават социални помощи, Зелените го обвиниха в расизъм. В същото време в квартала „Шинкел", където живеят повечето новозаселили се, проблемите нарастват - дотам, че медиите започнаха да го наричат „опасна зона". Сандра Дорн от „Нойе Оснабрюкер Цайтунг" посети тази „зона" и разговаря с хората. Ето накратко някои от нейните наблюдения:

"Тук вече живеят само българи. Но аз се разбирам с тях."

„Проблеми с боклуците и с плъховете, ужасни условия на живот, групи мъже, които висят по улиците - така беше преди година. (…) А как изглеждат нещата днес? Оглеждаме се за боклуци и за празни бирени кенчета, но вместо това виждаме лехи с цветя. Там цъфтят рози и теменуги, оградени с малки плетчета от пръчки и канап. Съседката го е направила, казва един възрастен господин, германец от полски произход. (…) „Тук малко или повече вече всичко е българско", казва той. Мъжът живее от 1999 година в тази кооперация. Навремето съседите му били португалци, турци и германци. „Всички си намериха по-добри жилища", добавя той. Сега тук живеели само българи. „Но аз добре се разбирам с тях."  Мъжете по улицата с недоверие наблюдават нашата журналистическа интервенция. Но наоколо има и жени с малки деца. Пред един вход са изкарани стара кушетка и столове. Не, не били за изхвърляне, обясняват ни: „Нашите сънародници имат обичая да поседнат навън и да изпият по бира", просвещава ни Неждет Халилов - германски гражданин с български корени, който държи магазин за хранителни продукти и лавка."

По-нататък авторката на репортажа разговаря с двама мъже от България. Единият не знае немски, а другият ѝ обяснява, че е много доволен - работи като разносвач на вестници на пълно работно време. В България работа няма, обяснява мъжът.

„Трудно е", казва Кристоф Твент. Той и жена му нямат нищо против българските им съседи, макар че понякога са доста изнервени: пушекът от скарите всекидневно и часове наред прониква в градината им. И още: българските магазинчета били отворени почти денонощно, включително и в неделя, а стълпотворението било голямо. Освен това на Кристоф Твент му се налагало всяка сутрин да излиза на улицата с големите щипци, за да събира боклуци. А хранителните отпадъци по улицата привличали плъховете.

"Искаме тези хора да се чувстват добре"

Семейство Твент се чувства безпомощно. Сузане разказва за сгради, които били "отчайващо претъпкани". „Там живеят невероятно много деца", добавя Твент. „Но ние от сърце искаме тези хора да се чувстват добре." Двамата обясняват, че напоследък полицейското присъствие се е увеличило: „от нула на малко".

В края на репортажа Карстен Фридеричи от гражданското сдружение „Шинкел" твърди, че положението в квартала наистина се подобрява, но „проблемната ситуация" си остава. „Не знаем дали нещо се е променило по отношение на онези структури, които примамват тук хората от България с големи обещания", казва той. Според него, в някои от сградите живеели жени, принуждавани да проституират. „Службата по реда и полицията са длъжни да разкрият извършителите, а жертвите имат нужда от помощ", заключава Фридеричи.