Какво се крие зад резките жестове на София към Русия?

Коментар от Александър Андреев:

Всеки, който познава традициите и нравите на съветския и руския шпионаж, и ги съпостави със сегашното състояние на международната политика и изолацията на Москва, ще стигне до разумния извод, че въпросният първи секретар на руското посолство в София най-вероятно е престъпил червената линия. И то я е престъпил по руски: с широка, енергична и може би не толкова стабилна крачка.

Кой и защо?

Но други са въпросите, които възникват сега. Първо: кой е бил българският му източник, този високопоставен служител с достъп до класифицирана информация? В мига, когато научим това име, веднага ще отпадне и част от недоумението на тема „Защо точно сега?“. Понеже нали за всички е ясно колко удобно може да се използва един руски шпионин за надмогване на политическия противник - бил той вътрешно- или външно-партиен опонент, бил той  високопоставен политик или магистрат, бил той участник в настоящата изборна надпревара.

Второ: когато държави-членки на НАТО и ЕС масово се солидаризираха с Великобритания след атентата срещу Скрипал и изгониха десетки руски дипломати, България се сниши по живковски. Тогава евроатлантическите партньори на София не останаха особено доволни, но трезво констатираха, че България е драматично разделена по отношение на нагласите към Русия и именно поради това (а и заради различните енергийни химери) не желае да прави резки антируски движения. Днес обаче София извърши тъкмо такова движение. Най-вероятно защото енергийните химери постепенно чезнат. А и защото водещата политическа сила в страната и нейният лидер вече трябва ясно да се позиционират като убедени евроатлантици, за да спечелят доверието на новата Еврокомисия и да подсетят Белия дом, че те са „the good guys“. И в крайна сметка защото между Запада и Москва очевидно настъпва онази толкова пъти изговорена нова Студена война, при която неутрални не може да има. И българските власти на няколко пъти през последните месеци дадоха знак, че техни съюзници са Брюксел и Вашингтон, а не Москва.

Едва ли е съвпадение

Впрочем, скорошното посещение на главния прокурор и неговия наследник в САЩ едва ли е просто съвпадение по време с последните остри софийски реакции срещу руски посегателства. Атмосферата по оста Изток-Запад става все по-мразовита, а спомените от времето на Студената война всекидневно се явяват на сцената в актуални одежди: руски агенти в Англия и Холандия, опити за покушения и пробиви, гневни изявления на Лавров и Захарова, московски атаки и заплахи срещу чуждестранни медии.

Но нека не се лъжем. През Студената война всички тези подмолни дейности, шпионажът и диверсията, пропагандата и инфилтрацията - всичко това не беше еднопосочна улица. Така е навярно и сега. И тогава, и днес за хората в демократично управляваните държави остава едно-единствено самоуспокоение: че техните политици и тайни служби са продукт на демократичната система и се контролират от нея. Докато в Москва никога не е било така.