Какво става c Тибет?

Тежестта не е разпределена равномерно: от едната страна 5 милиона тибетци, от другата - 1 млрд и 300 милиона китайци. Маргинализирано малцинство в един автономен район срещу мощна световна сила, с право на вето в Съвета за сигурност. Третата по големина икономика в света, с най-големите парични резерви на земята, е предпочитан партньор именно във времената на криза. Независимо от това как изглежда ситуацията с опазването на човешките права.

Пекин проиграва важен шанс

Диалогът на Пекин с изгнаниците-тибетци служи май най-вече за алиби. Макар че Далай Лама повтаря при всяка възможност, че се стреми единствено към автономия в рамките на китайския държавен съюз, е нарочен от китайските медии и от властите за отцепник, сепаратист и предател. Пекин очевидно залага на биологическото разрешение на проблема - при положение, че Далай Лама е вече над 70-годишен, така или иначе няма да живее вечно.

Но игнорирайки разговорите с него, Пекин проиграва един важен шанс. Тъй като този Далай Лама е незаменима фигура в сферата на интеграцията. Миналата есен той доказа за пореден път способностите си да ангажира и радикалните сили сред тибетците-изгнаници с линията си на ненасилие. Но той има нужда от партньор в Пекин. В лицето на Ху Цзинтао начело на китайската държава насреща му е човек, известен с твърдата си позиция спрямо Тибет. През 1989-та, на 30-та годишнина от тибетското въстание в Лхаса, Хю е партиен ръководител в Тибет. Той обяви война и изпрати войниците си брутално да сложат край на протестите.

Има обаче и знаци на надежда. Тогава, преди 20 години, в Китай не би могла да прозвучи и минимална критика срещу потискането на тибетците. След като миналата година армията сгази тибетските протести за повече автономия, се случи друго: китайските интелектуалци се обявиха в открито писмо в защита на правата на тибетците. Китайски адвокати предложиха услугите си в защита на задържаните демонстранти пред съда.

Мнозина китайци преоткриват Тибет

Представата за Тибет у мнозина китайци започва да се променя - и то именно в развиващата се средна класа, група, която вече наброява към 200 млн души. Преди китайците свързваха Тибет единствено с бедността и мръсотията, днес за мнозина Тибет е девствена природа и духовно богатство. В контекста на духовната пустота в Китай някои дори преоткриват тибетския будизъм за себе си.

Със съжаление може да се констатира, че тибетците са се превърнали в заложници на демократичния напредък в Китай. Както и на напредъка в държавно-правен план. На хартия Далай Лама и тибетците отдавна разполагат с исканите от тях права. Записаните в конституцията права на малцинствата са за пример. Само дето не се прилагат. И не съществува Конституционен съд, пред който да могат да се оплачат. Надеждите на Тибет са единствено в демократизацията на Китай.