Какво става в Македония?

Интервю на Аделхайд Файлке с германския дипломат Йоханес Хайндл, специален посредник между правителството в Скопие и македонската опозиция.

ДВ: Вълната от протести в Македония не спира - недоволството продължава и след отмяната на насрочените за 5 юни нови избори. Всичко започна заради една оспорвана амнистия. Но причините за гнева на македонците са сякаш много по-дълбоки. Как си обяснявате тази криза?

Йоханес Хайндл: Причините за тази криза са много, но най-важното сега е да бъде намерен изход. ЕС и Германия следят със загриженост развитието в Македония. Искаме да помогнем на страната да реши тази криза, но основната работа трябва да бъде свършена от самата нея. А това означава, че всички политически сили трябва да работят заедно, поставяйки интересите на страната на преден план.

ДВ: Кои са основните конфликтни области?

Хайндл: Основно става дума за изпълнението на Споразумението от Пржино за провеждане на нови демократични избори. За съжаление тук са налице съществени разногласия между основните политически актьори - въпреки подписите им под това споразумение. В него се казва недвусмислено, че на хората, уличени в незаконни действия около скандала с подслушванията, трябва да бъде потърсена съдебна отговорност. За тази цел партиите дори се споразумяха за създаването на Специализирана прокуратура, която трябва да получи пълната подкрепа на македонските институции. Но политическата амнистия, обявена миналия месец от президента Георге Иванов, подкопава тези усилия и договореностите от Пржино. Затова спешно трябва да бъде намерено решение, което да направи възможно наказателното преследване на замесените в скандала. Освен това Македония се нуждае от честни и свободни избори по международните стандарти. Но за целта първо трябва да бъдат осигурени съответните условия - например да бъдат прочистени избирателните списъци, а политическите сили да получат равен достъп до медиите, които пък на свой ред да бъдат независими и надпартийни.

ДВ: Много наблюдатели виждат най-голямата опасност в сложните етнически взаимоотношения и дори предупреждават за вероятността от разпад на македонската държава. Как Вие, като дългогодишен познавач на страната, оценявате междуетническите отношения в момента?

Хайндл: На този въпрос ще отговоря така: трябва да се избягва всичко, което би могло да породи етническо напрежение. В тази връзка смятам за особено важно Македония бързо да се върне към пътя на своята евроатлантическа интеграция.

ДВ: От няколко седмици се говори за санкции срещу Скопие. Защо тези заплахи не бяха последвани от дела, защо не бяха наложени санкции с цел да се окаже натиск върху правителството в Скопие?

Хайндл: Ще Ви опровергая: имаше не само думи, но и дела. САЩ, ЕС и отделни страни-членки на Общността, като Германия например, полагат огромни усилия за намиране на изход от кризата. Сигурен съм, че нашите македонски приятели ще намерят начин да продължат по пътя на евроатлантическата си интеграция. Но ако отделни политици решат да блокират този процес, това неизменно ще има сериозни последствия.

ДВ: С колко време разполага Македония? Германският зам.-външен министър Михаел Рот твърди, че търпението вече се изчерпва.

Хайндл: През есента ще бъде огласен следващият доклад на ЕК за готовността на Македония да започне предприсъединителни преговори с ЕС. В този смисъл страната наистина няма много време. Но от друга страна то е достатъчно за постигането на напредък - естествено само при условие, че без никакво отлагане започне изпълнението на договорените реформи. А ние сме готови да помагаме с каквото можем.

Германският дипломат Йоханес Хайндл е посланик на Германия във Виена и специален пратеник на германското правителство за Македония.