Какво става на македонската граница?

"Македония не бива да се превръща във външна граница на ЕС, нито в буферна зона. Това би било голяма грешка", убеден е Ясин Реджепи от хуманитарната организация "Legis" от Скопие. Според него, това би било възможно само ако страната може да стане пълноправен член на НАТО и ЕС. Освен това, той вижда твърде много признаци за ширеща се ксенофобия в Македония. "Ако не разрешат на бежанците бързо да продължат пътя си към Северна Европа, много скоро отново ще се стигне до неприятни сблъсъци, каквито преживяхме неотдавна", прогнозира Реджепи.

Македонското правителство обаче се държи така, сякаш иска да поеме този товар, пояснява Ясин Реджепи. Доброволецът е убеден, че само заради пари или заради евентуални по-добри шансове за прием в ЕС, Македония не бива да се нагърбва със задачи, които би трябвало да изпълнява Гърция. "Не Македония е външна граница на ЕС, а Гърция", подчертава той.

"Балканският транзит" си тече

След като миналата седмица Австрия въведе горна граница за бежанци, през уикенда гръцко-македонската граница остана напълно затворена. В района на Гевгелия вече са изградени няколко километра телени заграждения - с унгарска помощ. Постепенно оградата трябва да обхване цялата граница. Възможно е освен това скоро на македонската граница да бъдат изпратени граничари от страни-членки на ЕС, които да спират бежанците, пропускани от гръцките власти. Тази идея бе лансирана от няколко вътрешни министри на ЕС. В момента помощ на македонските гранични власти оказват войници от Унгария.

Македонско-сръбската граница е само на няколко часа път с влак от Гевгелия. Там, край македонското село Табановце, е изграден палатков лагер за бежанци. Той е доказателство за това, че "балканският транзит" си тече с пълни сили.

Само във вторник до обяд на организирания "нелегален граничен пункт" са пристигнали 1200 бежанци, а до вечерта броят им вероятно е надхвърлил две хиляди. Става дума предимно за семейства с деца от Ирак и Сирия, бягащи от ужасите на войната. Временният лагер в Табановце им предлага възможност да прекарат една нощ на топло, да се нахранят и да получат топли дрехи, преди да поемат по двукилометровата отсечка до границата със Сърбия. Многобройните деца трябва да извървят разстоянието пеша. От време на време някое от тях се разплаква, но повечето вървят геройски през калта.

Знаят за Кьолн, но не и за дебатите

Самир от Алепо е един от бежанците, достигнали Табановце. От интернет той е научил за случилото се в Кьолн в новогодишната нощ. Той обаче не е чувал нищо за водения в ЕС дебат за затваряне на границите. "Ако някои бежанци са извършили нещо лошо, те трябва да бъдат изгонени. Защо заради тях да бъдат наказвани всички?", възмущава се младият мъж. Той е чул, че извършителите били мароканци, а не сирийци.

Самир иска на всяка цена да стигне до Германия, както и повечето му приятели и познати. Той не може да си представи, че е възможно да бъде блокиран в някой транзитен лагер в Македония, ако "балканският маршрут" бъде затворен. "Тук няма нищо за нас", казва той.

Младият сириец разказва, че по време на бягството си е преживял ужасни моменти. Най-опасен бил участъкът по море от Турция до Гърция. Повечето негови спътници били сирийци или кюрди, но имало и хора с други националности. "Някои пътуват с фалшиви документи, не знам откъде са. Полицията хваща само част от тях, но не и всички", разказва Самир.

Крайна спирка за северноафриканци

В палатковия лагер в Табановце са пристигнали и Билал и Суфиян от Либия. За тях това е последната спирка от пътуването им. Когато преди два месеца тръгнали от Тобрук, те изобщо не знаели, че македонските власти пропускат вече само сирийци, иракчани и афганистанци. До Гърция се добрали с помощта на каналджии, но от четири седмици са блокирани на македонската граница. "Нямаме представа какво ще правим", казва Билал. Той разказва, че миналата нощ друг либиец се опитал да влезе нелегално в Сърбия през гората, но бил задържан.

Билал и Суфиян са в задънена улица. Парите им отдавна са свършили. Те не могат да платят на каналджии, за да продължат на север. А това ги обрича на дълъг престой в т.нар. "ничия земя" на македонско-сръбската граница.