Какъв е ислямът на Босна?

"Мили Боже, помогни и дай сили на негово величие император Франц Йосиф Първи и дари с мощ неговата армия. Мили Боже, направи така, че в неговото кралство да царят доволство, сигурност и богатство." Така гласи един пасаж от молитвата на босненския главен мюфтия Джемалудин Чосевич. Тя е написана преди повече от 100 години по случай рождения ден на австро-унгарския император и крал Франц Йосиф. Още през 1882 Австро-Унгария отнема от ръцете на османския султан организацията на религиозния живот на босненските мюсюлмани. Оттогава назначаването на главен мюфтия и съвет на духовенството е пряко под разпореждането на австрийския император, при който възниква уникална по рода си организация и йерархия на ислямската вяра.

Днес ислямската верска общност в Босна и Херцеговина и нейните органи функционират на принципа на секуларизма и са автономни. "Автономията на ислямската общност носи много предимства за самостоятелното третиране на религиозните въпроси, но и много отговорност", казва босненският историк и експерт по въпросите на исляма Амир Дуранович. За разлика от Босна и Херцеговина, в повечето мюсюлмански страни религиозните въпроси се уреждат от държавните институции, подчертава той.

Преди и след Сараево

Световната общественост често описва босненския ислям и босненците като "умерени". Причините за това са много: мюсюлманите в Босна и Херцеговина от векове живеят в християнска среда. С православните си сръбски и католическите си хърватски съседи те споделят до голяма степен техния език и култура. Особено в обществения живот на социалистическа Югославия религията играе второстепенна роля – както за християните, така и за мюсюлманите. Босненците продължават да се чувстват свързани с ислямското си наследство, само че през 20 век се налага процес на секуларизация, при който ислямът продължава да се разглежда като най-важен стожер на културната и националната идентичност, но същевременно ролята му в политическия и обществения живот е минимализирана. През 1985 година едва 15 на сто от мюсюлманите в тогавашна Югославия се смятат за вярващи.

След началото на войната в Босна през 1992 обаче всичко се променя. В продължение на три години босненските мюсюлмани са основна цел на ситематична етническа чистка, преследване, масово избиване и на единствения геноцид на европейска територия след Втората световна война. Центърът за изследвания и документация със седалище в Сараево разполага с достоверни данни за жертвите на войната в Босна. Според тях, делът на жертвите сред мюсюлманското население в Босна и Херцеговина възлиза на 80 на сто от общия брой на убитите сред цивилното население. За мюсюлманите войната явно засилва ролята на вярата: днес над 90 на сто от мюсюлманите в Босна и Херцеговина се определят като вярващи. Такъв е и процентът при православните сърби и хърватските католици. И все пак ислямът в Босна и Херцеговина запазва до голяма степен европейския си отпечатък.

Арабите и Босна

На гостите от арабския свят мюсюлманите в Босна и Херцеговина със сигурност биха им се сторили странни: малко от жените, изповядващи исляма, носят мюсюлманска забрадка, в джамиите няма строго разделение за молитвите на мъжете и жените, прието е за поздрав мъжете и жените непринудено да си подават ръка.

Същевременно в медиите се появяват все повече информации, че Босна и Херцеговина e опорна точка на т.нар. "Ислямска държава" (ИД). Действително от 1990-те години насам (и откакто т.нар. муджахедини участваха във войната в Босна), влиянието на арабските страни и Турция нараства. Саудитска Арабия и държавите край Персийския залив финансират строежа на много джамии и ислямски училища. Студенти и туристи от Турция и арабските страни се стичат в Босна и Херцеговина. Центровете за пазаруване, построени от големи арабски инвеститори, са се превърнали в новите забележителности на босненските градове.

Босна и Херцеговина e сред европейските страни с най-голям брой бойци на ИД на глава от населението. Повечето от тези самозвани джихадисти идват от затънтени краища и салафистки селища, които междувременно са под строго наблюдение. Факт е, че през последните 20 години традиционният босненски ислям има все по-голяма конкуренция в лицето на паралелни салафистки структури. Босненската ислямска верска общност обаче започна да се бори по-активно срещу тях едва напоследък. Според някои - твърде късно.

Пример за Европа?

Ясно е, че голямото мнозинство от мюсюлманите в Босна и Херцеговина отхвърля идеологията на салафитите. Въпреки растящата религиозност и травмите от войната, те продължават да се придържат към европейския стил на живот. Това проличава особено в интеграцията им, например в Германия и Австрия, които наред с Швеция и САЩ, са както и преди сред фаворитите на босненските имигранти.

Дали в дългосрочна перспектива арабското влияние в Босна и Херцеговина ще продължи да нараства? Това зависи и от европейците. Докато европейските инвеститори обръщат гръб на страната, тя ще трябва да търси инвестици от арабските страни, Турция и дори от Русия. Очевидно е, че в една от най-бедните страни в Европа чуждите инвестиции са проводник и на политическо и религиозно влияние.

Мюсюлманите в Босна и Херцеговина са съхранили през вековете културната си идентичност. Те са развили верен усет за мирно съвместно съжителство с други региони. Време е Европейският съюз да признае това – и да използва босненците и техния опит като важен градивен камък в европейско-ислямския диалог.

Недад Мемич е родом от Сараево, доктор е на филологическите науки и понастоящем работи като журналист във Виена.