"Кара тепе" на остров Лесбос: Студ, болести, мизерия

Допреди два дни беше много студено, разказва Мохамад Хамид. Няма и достатъчно ток, за да се отопляват палатките, допълва той. „С един генератор трябва да се отопляват 200 палатки и токът не стига, за да се стоплят всичките 400 семейства, които живеят в палатките. Много е трудно,“ обяснява Мохамад.

Повече от година той живее заедно със семейството си на Лесбос. Тук е родена дъщеричката му. Тя била само на две седмици, когато избухна големият пожар в лагера „Мория“. След пожара гръцкото правителство премести бежанците в друг импровизиран лагер на мястото на един бивш военен полигон край брега на морето.

Отчаян зов за помощ

Ето, че на 19 февруари и в лагера „Кара тепе“ пламнаха две палатки. Обитателите пуснаха видео в Инстаграм, което показва облаци дим над палатките и жени, отчаяно молещи за помощ. Лагерът е изолиран от външния свят, на територията му не се допускат нито фотографи, нито телевизионни екипи, поради което единствената видео информация за случващото се идва от обитателите му.

На Лесбос в момента живеят около 15 000 бежанци, близо половината от които са в лагера „Кара тепе“. През последните седмици за „Кара тепе“ ставаше дума най-вече поради сковалия го зимен студ, за който говори и Мохамад. Над Лесбос на няколко пъти се изсипаха градушки и суграшици, леден вятър нахлуваше в лагера и дори отнесе платнищата от няколко палатки. В глинестата почва водата се задържа без да попива и палатките отчасти затънаха в кал. А поради близостта на морето обитателите непрекъснато са изложени и на опасността от бури и наводнения.

За снабдяването с храна се грижи гръцката армия. След пожара в лагера „Мория“ на бежанците вече е забранено да си готвят сами. „Кара тепе“ е заграден с бодлива тел и стриктно се охранява, а на територията му е наложен и локдаун.

"Пример за провала на европейската бежанска политика"

Според оценката на хуманитарната организация „Каритас“, в лагера има хроничен недостиг на тоалетни и душове. Екип на „Каритас“ инсталира допълнителни тоалетни, а освен това раздава храна и одеяла, организира уроци по английски и предлага психологическа помощ на бежанците. „Този нов лагер е пример за провала на европейската бежанска политика,“ пише в един документ на хуманитарната организация.

Друга хуманитарна организация, „Хюман Райтс Уоч“, през миналата седмица обвини гръцкото правителство, че лагерът в „Кара тепе“ е бил изграден върху почвата, замърсена с олово. „Вече от 7 седмици правителството разполага с анализа на почвените проби и с кръвни проби от деца в лагера,“ казва се в анализ на хуманитарната организация, която твърди, че в това отношение не се взимат почти никакви мерки, а опасността се омаловажава.

Според „Хюман Райтс Уоч“, на територията на военния полигон, където сега е лагерът, навремето са се провеждали учебни стрелби, което обяснява високите стойности на оловото в почвата. Гръцките власти възразяват, че стойностите не надвишавали нормата, а освен това пробите били взети от терени, където изобщо нямало палатки.

Опасността от отравяне с олово е реална

Катарина Рал от хуманитарната организация твърди обаче, че опасността е реална - особено за децата, които играят навсякъде. Оловото прониква в човешкия организъм по въздушен път, през водата и храните, при това, според Световната здравна организация, не съществува долна граница, под която поемането на олово да е безопасно. Особено пък за децата. А в "Кара тепе“ живеят близо 2500 деца.

Европейската комисия междувременно съобщи, че до април ще увеличи с 30 милиона евро финансовата подкрепа за изтеглянето на бежанци от Лесбос. Сред държавите, които официално оповестиха готовност да приемат такива бежанци са България, Германия, Франция, Белгия, Хърватия, Финландия, Ирландия, Португалия, Словения, Нидерландия, Норвегия и Швейцария.