Карандила джуниър - новото поколение
18 август 2009Броени часове преди втория им концерт пред виенска публика младите музиканти от Карандила джуниър не издават абсолютно никакви признаци за сценична треска. Някои са се изтегнали по диваните на популярния Ост Клуб в австрийската столица, други са се събрали на групички и си бъбрят. Три от децата посягат към инструментите си и подхващат игрива мелодия. Музиката привлича като магнит останалите и още няколко млади свирачи се включват спонтанно със своите инструменти. Свирят без ноти, с невероятна лекота, почти небрежно.
Музиканти по наследство
“Всички са от музикални семейства. На половината от тях дядовците и бащите свирят в голямата Карандила. Има някои деца, които свирят от 2-3 години. Има други, например бас-китаристът, които свирят от 5-6 месеца. Никога не е пипвал китара преди, но въпреки това веднага навлезе в темпото”, казва Ангел Тичалиев - основател на култовия бенд Карандила. Именно той стои и зад създаването на Карандила джуниър – група от 14 деца и младежи на възраст между 10 и 18 години. Всички са от сливенския квартал “Надежда.” Свирят заедно от началото на 2008 година. “Свирим балканска музика – македонско, българско, циганско. На Горан Брегович някои неща свирим. Български хора свирим”, разказват младите музиканти.
За много от младежите в Карандила джуниър музиката е семейно призвание. Потвърждава го 13-годишният Красимир: “Баща ми е музикант – кларинетист, вуйчо ми е акордеонист, братовчед ми свири на синтезатор.” От три години Красимир също свири на кларинет и е доволен, че е част от Карандила джуниър: “Това беше мое желание и то се сбъдна.”
“Публиката иска още и още”
Карандила джуниър дебютира на австрийска сцена в началото на годината, когато участва в ежегодния фестивал за балканска музика Balkan Fever. Концертът във виенския Ост Клуб е част от лятното европейско турне на групата, което я е отвело през Унгария та чак до Германия. Навсякъде публиката посреща изпълненията на младите музиканти с удивление и възторг, разказва мениджърът на бенда Амброл Иглеников:
“Публиката обикновено е възхитена, а в началото – може би дори шокирана, когато чуе каква музика идва от сцената и види, че това се прави от деца. А към края на концерта се налага по 4-5 пъти да излизат на бис – публиката иска още и още. Групата дори още няма толкова голям репертоар, че да може да си позволи толкова много бисове!”
Имайки предвид лекотата, с която свирят младите музиканти от Карандила джуниър, няма да е изненада, ако скоро надминат по репертоар и умения дори колегите си от “голямата” Карандила.