Каталунците показват мускули

В Шотландия всичко си остава постарому, но и нищо няма да бъде както преди. Привържениците на автономията загубиха битката, но успяха да постигнат нещо важно: извоюваха си от Лондон повече правомощия, на каквито, впрочем, каталунците се радват от години.

Автономната испанска провинция има много по-висока степен на автономия от тази на Шотландия: Каталуния си има собствена полиция, решава сама въпроси в образователната и здравната области и като цяло е регионът, който получава най-много държавни средства по силата на договорен през 2009 година модел за финансиране.

Както изглежда обче това съвсем не е достатъчно за онези, които най-високо издигат знамето на каталунския сепаратизъм. Каталуния не е, и никога не е била, част от Испания, убедени са те и се аргументират с по-различния си език и култура и дългата история на потисничество, което вече от три столетия определяло отношенията на Каталуния с Испания. Този идеологичен начин на мислене направлява емоциите на каталунците. Много от тях днес са по-готови отвсякога да започнат едно приключение с неясен край.

Думата ще има съдът

В Шотландия здравият разум надделя над емоциите. Каталуния обаче не е Шотландия, въпреки че мнозина се опитват да извлекат поуки от тамошния референдум. Докато шотландският референдум бе проведен със съгласието и на Единбург, и на Лондон, испанската Конституция не предвижда всенародни допитвания за отцепване. Това е козът, който испанското правителство на премиера Мариано Рахой използва в полза на националното единство, и с който оправдава неотстъпчивостта си по този въпрос.

След като президентът на автономната област Артур Мас подписа указа за провеждането на референдума за независимост, което става с подкрепата на каталунския парламент, приел наскоро закон в подкрепа на общественото допитване за суверенитета на Каталуния, сега на ход е съдът. Премиерът Мариано Рахой ще обжалва закона, а съдът ще има последната дума.

Мас не е глупак

В случай че съдът обяви закона за противоконституционен, е възможно каталунският президент Мас да предприеме безпрецедентна в съвременната история на Испания стъпка: да призове към гражданско неподчинение и да проведе нелегален референдум. Ако се стигне дотам, каталунското правителство би могло да използва собствената си полиция, която да защити референдума от силите за сигурност на испанската държава.

Но преди да се стигне до подобна ескалация, Мас може да извади последния си жокер: предсрочни избори в Каталуния! Едни нови избори биха могли да налеят още вода в мелницата на привържениците за независимост и да поставят Каталуния в по-добра позиция за преговори. Очевидно преди това Мас е решил да измъчва докрай Рахой, с когото има неуредени стари сметки.

Фискалният пакт като изход?

Преди две години испанският премиер можеше да използва една възможност и да парира устрема към независимост. Когато икономическата криза достигна връхната си точка, каталунското правителство поиска разговори за нов фискален пакт, който трябваше да даде на Каталуния данъчен суверенитет. Отказът на Рахой тогава не можеше да бъде по-ясен. Така Мас се видя принуден да забрави за плана, за да може обаче малко по-късно да форсира процеса на отделяне от Испания.

Несъмнено кризата, в която се намира Каталуния, изисква ясен отговор от страна на Рахой. Социалистическата опозиция настоява той да прояви смелост и управленска мощ. Най-важното е той да не замръзва в едно положение. 9-ти ноември наближава, а Рахой засега вижда само една алтернатива: "Конституция или хаос".

Има обаче възможност за договаряне на споразумение, което да даде на Каталуния данъчен суверенитет, в замяна на което Конституцията да си остане такава, каквато е. Именно това предлагат каталунски предприемачи, които се страхуват от икономическите последици от евентуално отделяне от Испания и напускане на Европейския съюз.

Последиците от това биха били непредвидими - не само за каталунци и испанци, но и за целия ЕС. Онова, което не стана в Шотландия, може сега да се превърне в действителност за Каталуния и други сепаратистки региони. А последното, от което има нужда Европа, обрулена от икономическата криза и може би заплашена от нова рецесия, е вътрешното ѝ делене.