Катарзисът на реформата

Коментар на Полина Паунова:

Когато при сформиране на коалиционното правителство, с ГЕРБ и РБ в основата, се заговори съдебна реформа, която да даде повече свобода на отделния магистрат, беше напълно ясно, че ще се стигне дотук. Като под „дотук“ не се има предвид имагинерна ситуация, в която предлаганите от екипа на правосъдния министър Христо Иванов промени започват да буксуват в парламента. „Дотук“ означава конкретно и ясно – осветяването на статуквото, обслужващия му персонал и командния му център. Беше ясна каква ще бъде и крайната цел – запазване влиянието на главния прокурор над магистратската общност. Беше ясен и начинът: липсващото, уж по чисто математико-електорални причини, мнозинство, което да подкрепи конституционни промени, служещи за база на реформите.

Етюд с лента и кафе

Беше ясен и таймингът на детонацията – дни преди в парламента да бъдат гласувани текстовете за промени в Конституцията. И отново, напълно очаквано, клечката за взрива беше драсната с активното участие на премиера Бойко Борисов. Останалите участници също са ясни: парламентарно представените партии, които с позиции „за“ или „против“ реформа на правораздавателната система улесниха тандема ДПС – ГЕРБ.

Само за една седмица лидерът на Движението за права и свободи Лютви Местан и министър-председателят Бойко Борисов спретнаха очарователен етюд, конкуриращ дори изненадващото избиране на Делян Пеевски за шеф на ДАНС в мандата на БСП и ДПС. Доскорошните отношения между двете партии на опозиционност с елементи на конструктивизъм бързо бяха публично затоплени с показно пиене на безалкохолни напитки и рязане на ленти. Само ден след това лидерът на ДПС демонстрира желание да се проведе реформа на съдебната власт, но с водеща роля на премиера. Борисов от своя страна реши да не чака повече подканяния и мигом оглави някакъв вид преговори, чиято цел в крайна сметка пак бе дефинирана от Местан: да се напише нов конституционен проект, имитация на вече съществуващия. Целта – да не разочароваме Европейската комисия, която вече защити идеите на Христо Иванов.

Катарзисът

И така след недълги, нито особено мъчителни преговори ДПС изобрети катарзиса на съдебната реформа.

По стар навик, обаче, катарзисите в тази партия обичайно се прогласяват от друг. В случая това бе ГЕРБ, които мигновено разписаха нов проект за промени в Конституцията. Не закъсня и вторият елемент на катарзиса – доскоро несъгласните с пренаписване на части от основния закон партии, в лицето на изцяло бизнес-формацията БДЦ и уж участващата в мнозинството АБВ, вече бяха готови да се разпишат под промените. Патриотичният фронт, подкрепящ доскоро предложенията на Христо Иванов, също се оказа част от новия „консенсус“ в парламента. А БСП и Атака очаквано поддържат тезата си „против“ всякакви промени. Ход, който уж с претенциите си за принципност и опозиционност на практика задължава управляващите да търсят (и намират) подкрепа единствено от новите реформатори – ДПС.

Катарзис претърпя и президентът, който в началото заяви, че не бива да се позволява на „технически спорове“ да спъват реформата. Адвокатствайки на новото мнозинство, Плевнелиев прекара така 24 часа, след което отново се върна на първоначалната си позиция в защита на проекта „Иванов“.

Какво обаче държавният глава нарече технически спор и какво бе представено от ДПС и ГЕРБ като съдебна реформа? Всъщност, проектът, който бе написан на коляно от новия консенсус в парламента и претендира да запазва най-важната част от измененията, гарантиращи след това успеха на новия Закон за съдебната власт, не е нищо различно от имитация.

Имитацията

Да, разделянето на ВСС е запазено. Но ефектът, който ще предизвика, ако новата коалиция намери мнозинство, е съмнителен. Първоначалната логика в разпределението в двете колегии беше в съдийската камара на съвета мнозинство да получат съдиите, избирани от съдии, а в прокурорската - избраните от парламента. Мерките целяха съдиите да получат възможност да се освободят от политическото влияние и от дългата ръка на прокуратурата, а квотата на обвинението да бъде поставена все пак под някакъв контрол от парламента, тъй като над главния прокурор, както знаем, е само Господ.

Във варианта, претърпял катарзис, се предлага в съдийската колегия съдиите, избирани от съдии, да са малцинство, а парламентарната квота, заедно с председателите на ВАС и ВКС, да съставляват повече от половината от членовете ѝ. Което по същество ще засили политическия натиск.

В прокурорската квота главният прокурор и членовете, избирани от прокурорите и следователите (те са на пряко подчинение на обвинител номер 1), са шест, а от парламента – пет. А това напълно отнема възможността за какъвто и да е вид контрол.

С текстове, плод на новия консенсус, се обслужват основно три интереса – Сотир Цацаров запазва могъществото си (да, това е правилната дума), Борисов допълва консенсусния си образ, но за сметка на това и той и ДПС съхраняват влиянието си над съдебната власт, а ЕК става жертва на поредния ситен тарикатлък, с който имитираме, че искаме да живеем по правила.

Засега единствената плаха надежда е, че РБ отказват да легитимират добре режисираната постановка около кафепиенето на Борисов и Местан. Реформаторите обаче до момента са доказали, че в малко случаи защитават докрай позициите си. Което е поредното основание за тревога.

Ползата от вредата

Единственото положително в историята около опита за маскировъчна реформа за пред чужденците е, че тя тотално демаскира ГЕРБ. И не, партията не ползва ДПС като пета колона на и без друго куцащата коалиция. Нито ДПС ползва ГЕРБ, за да прокарва свои интереси във властта. Оказва се, че и двете формации, и двамата им лидери имат общ команден център. И не е трудно да открием къде се намира той, колко години още остават до края на мандата му и защо иска да съхрани влиянието си над съдебната система.

В този смисъл наблюдаваме катарзиса на фразата „ти си го избра“, произнесена по повод отношенията Цацаров и Борисов. Това е и катарзисът на съдебната реформа.