“Катуница” - символ за фалита на една ценностна система
2 октомври 2011Събитията, с които вече цяла седмица се занимава цяла държава и които от тук нататък се превръщат в нарицателно за упадъка на българското съвремие, бяха подготвени отдавна:
- От демагогията на самопровъзгласилата се за “елит” каста на управляващите, която мандат след мандат опакова съществуващия хаос според предпочитания политически цвят, безразлична не само към така нареченото “благо на народа”, но и към единствения измислен демократичен механизъм за внушаване на справедливост - правосъдието.
- От инфектираната с откровен маразъм тълпа, затъваща все по-неспасяемо в битовата безпътица на своето маргинално псевдо-европейско съществуване.
- От тъпоумната обсебеност на мълчаливото мнозинство, втренчено в полуидиотските образи, които натрапват медиите.
- От сервилната подкупност на интерпретатори, анализатори, коментатори и прочее медиатори; от тяхната интимна привързаност към лошия дъх на властимеющите.
- От катастрофалната абдицакия на тиражната българска журналистика, която - смачкана, употребена, изплюта и унизена - се е превърнала в разменна монета на политическите дилъри.
Общество, доведено до ръба на пошлостта
Трагедията в “Катуница” можеше да се случи на друго място и по друго време. Може да се повтори и утре. Защото се оказа, че в хаоса на демократичния водовъртеж настъпиха опасни трансформации на масовото съзнание, чийто критичен праг бе сведен до махленска пошлост.
Задрямало в приспивната мантра за “толерантния български народ”, обществото се оказа неспособно да артикулира опасните последици от националистическата зараза, която не просто се храни от подобни трагедии, тя е в състояние да ги провокира и организира.
Случилото се в Катуница е обобщение на фалита на българската ценностна система, на изкривеното национално самочувствие, хвърлило на позорището дори онези добродетели, които Балкантурист раздаваше заедно с мускалчетата розово масло.
Липсата на обществен опит и на обществен разум е в състояние да допусне повторение на злокобното стихийно зрелище, което се настървява от вида на падналия, защото поваленият - поне за известно време - е някъде долу, в краката на гневните маси, които изпитват животинско чувство за възмездие. Всичко това е пагубна диагноза за отсъствието на базисна компетентност на всички нива на управлението в България.
Трагедията в Катуница можеше да се случи на друго място и по друго време. Може да се повтори и утре. Отсъствието на публичен дебат за очевидния хаос в държавата подготвя почвата за това.