Килограм кокаин = момиче от Молдова

Мими Чакърова се отправя на дълго пътешествие в търсене на жени, успели да се измъкнат от лапите на сутеньорите. Разследването я отвежда в села в Централна Европа, Турция и Дубай. "Съществуват стереотипи, че проституцията е нещо, което не може да се случи с интелигентни момичета, защото те не могат да бъдат измамени. От друга страна обаче се знае, че един човешки живот може да струва 500 щатски долара, че момичетата от Източна Европа са красиви и най-важното, че толкова отчаяно искат да напуснат селата и все по-западащите градове, в които живеят, че без много да мислят опаковат багажа си и тръгват да търсят по-добър живот на Запад. Много от тях пропаднаха в пукнатините на миграцията", споделя Мими Чакърова.

Страхът - забранено усещане

Кои са жертвите на насилствената проституция? "Трафикантите на женска плът се насочват към най-отчаяните и уязвимите момичета и жени. Най-често никой от близките им не ги търси, след като вече веднъж са били продадени като проститутки", казва Мими Чакърова и добавя, че системата е жестока, защото доставките на жени не спират. "Защото няма недостиг на хора, които търсят по-добър живот."

Търсенето на "лицата на тези жени" продължава осем години. За да ги намери и да научи техните истории, Мими Чакърова става една от тях. "Рисковите ситуации по време на заснемането на филма бяха много. Често трябваше да се представям за проститутка, за да вляза в този свят", споделя разследващата журналистка. "В момента, в който обаче покажеш страх, губиш контрол над живота си. Това е най-важният урок в разследващата журналистика - никога да не показваш колко те е страх."

На младата журналистка често се налага да снима със скрита камера, а за да убеди една жена, станала жертва на насилствена проституция, да застане пред камерата, й трябват години. "Интервюирах една жена в продължение на четири години. Тя разкри цялата си история как е била продадена за секс в Дубай едва по време на четвъртата година", разказва Мими Чакърова.

"Камерата и фотоапаратът са последното нещо, което използвах в процеса на работа. Аз съм фоторепортер и обичам професията си, но за много хора не е известно, че жените, принудени да проституират, свързват фотоапарата или видеокамерата с натиска, оказан върху тях. Те често са били снимани, докато са били изнасилвани от трафикантите. После са били заплашвани, че ако се опитат да избягат, видеоматериалът ще бъде изпратен на техните семейства. Ето защо за да снимаш една такава жена, трябва да спечелиш нейното доверие, а това не е никак лесно."

Натиск с кадифени ръкавици

Авторката на 73-минутния документален филм "Цената на секса" подчертава цинизма на търговците на женска плът. Във филмовата лента тя споменава, че за трафикантите един килограм кокаин и едно момиче от Молдова са едно и също нещо. По време на разследването си Мими Чакърова забелязва промяна в подхода на сутеньорите. Ако през 90-те години те са използвали брутално насилие, за да държат жените под контрол, през последните няколко години те използват нов метод, т.нар. "щастлив трафик". Трафикантите на женска плът използват психологически методи, за да задържат жените и момичетата, умеят да промиват мозъци или да заплашват.

На въпроса дали е очаквала, че филмът й ще предизвика такъв медиен интерес, Мими Чакърова отговаря така: "Надявах се, че филмът ще въздейства на хората, но не предполагах до каква степен. Преди месец се върнах от Европа, изнесох лекции в Лондон и Дания. Имах щастието да се запозная с млади хора от Източна и Западна Европа. Най-трогателно за мен беше да видя как млади момичета от България плачат, докато гледат филма. Те изразиха готовност да съдействат филма да се гледа не само в САЩ, а и на Балканите. И аз съм сигурна, че ще можем да го постигнем", казва Мими Чакърова. Младата журналистка ще получи тазгодишната награда за смелост на правозащитната организация "Хюман райтс уоч".