Кино + комерсиалност = Кан

За мнозина фестивалът в Кан няма конкуренция в света. Дори церемонията по раздаването на Оскарите не може да се мери с него. Славата на този фестивал се дължи до голяма степен на култовите филми, които са си отивали с награди от него. Повечето са се превръщали в класика на киното - филми като "Ла долче вита" на Фелини, "Виридиана" на Бунюел, "Гепардът" на Висконти, "Апокалипсис сега" на Копола или "Шофьор на такси" на Скорсизи. Всички те са получили така желаната Палма.

Всички се стремят към Кан

На другия полюс са фестивали като тези в Берлин или Венеция, които определено не са мерило за широката публика. В германската столица всяка година се награждават добри филми, но почти винаги без големи художествени достойнства. Политическата коректност се предпочита пред естетиката.

Всички режисьори се стремят към Кан, защото тук получават най-много внимание и най-голям шанс за кариерата си. Германия също има своите успехи на фестивала, макар че организаторите му в продължение на десетилетия не обръщаха особено внимание на кинопродукцията на своите северни съседи. И все пак: през 1979 година Фолкер Шльондорф получава Златната палма за екранизацията на "Тенекиеният барабан" по романа на Гюнтер Грас. Пет години по-късно наградата взима и Вим Вендерс за филма си "Париж, Тексас".

Престижност въпреки кризата

Култови френски режисьори като Годар, Трюфо и Шаброл също имат съществен принос за славата и престижа на фестивала в Кан. Едно подобно място обаче винаги тегли към себе си и жълтите таблоиди, които отразяват всяка крачка на звездите и разпространяват всеки чут слух. Легендарен е червеният килим, дефилирането на скъпите рокли и известните личности.

И тази година, по време на 62-то издание на фестивала, няма да е по-различно. Въпреки че много планирани партита и приеми отпадат заради финансовата криза, това няма да попречи на Кан да продължи да бъде най-престижният кинофестивал в света.