Кипърският въпрос - вечният конфликт

От 1974 година остров Кипър е разделен. И от 1974 година кипърските гърци и кипърските турци уж искат само едно: повторно обединение на разделената родина. Въпреки това и едните, и другите винаги се отмятат, когато, след продължителни преговори, се очертае някакво решение на конфликта.

Така стана и сега в швейцарския курорт Мон Пелерин, където, с посредничеството на ООН, преговаряха президентите на Република Кипър и на Северен Кипър - Никос Анастасиадис и Мустафа Акънджъ. Дни наред те създаваха впечатлението, че предстои пробив. Но стана точно обратното.

Въпреки солидната подготовка за срещата, продължила година и половина, преговорите не родиха нищо ново. Този път в ябълка на раздора се превърна изоставеното градче Морфу, в което някога са живеели 7 500 души. След турската инвазия през 1974 година, селището остава в контролирания от кипърските турци регион, а жителите му се преместват на юг в гръцката част на острова. Предложението на лидера на кипърските турци Акънджъ, решаването на бежанския въпрос да бъде отложен за по-късно, беше изтълкувано от гръцката страна като знак, че връщането на Морфу не влиза в плановете на кипърските турци. Което, в крайна сметка, вкара преговорите отново в задънена улица.

Слабият икономически Северен Кипър

Ако Морфу е толкова важен символ, светът с право може да се запита защо тогава кипърските гърци отхвърлиха на референдум плана на Кофи Анан през 2004 година, който предвиждаше връщането на Морфу? В изготвянето на този план за повторното обединение на разделения остров участваха също и много политически представители на кипърските гърци. Гърците обаче го отхвърлиха, за разлика от кипърските турци, и решаването на кипърския въпрос тогава също беше отложено.

Повече от 40 години след турската инвазия на острова най-сетне трябва да си зададем централния въпрос в този конфликт: защо в Кипър, като изключим празните приказки, всъщност няма истинска политическа воля за повторно обединение? Отговорът на този въпрос също може да бъде "разделен" на две части: защото едните (кипърските турци) са икономически по-слабите, а другите (кипърските гърци) - по-силните. Икономически по-слабата тъй наречена Севернокипърска турска република е зависима от своя патрон и покровител Турция, която става все по-непредвидима. Все още нищо не принуждава Анкара да се отказва от предмостието си в Средиземно море - Кипър.

Светът забрави за пуча на гръцката военна хунта

Южната, гръцка част на острова е по-богата и жителите ѝ се чувстват добре в ЕС и еврозоната. Те също нямат основателна причина да спрат да се оплакват и предпочитат да си останат вечната жертва на една турска инвазия, извършена преди десетилетия.

Светът изглежда е забравил, че през 1974 година военната хунта в Атина организира преврат в Никозия с цел да присъедини Кипър към Гърция. Тогава демократично управляваната Турция реагира като гарант на сигурността на кипърските турци, за да ги предпази от нападения. Така навремето Кипър стана играчка в ръцете на своите собствени гаранти за сигурност. И оттогава насам кипърският конфликт е константа - величина с постоянна стойност.