Китай и петролът на Еквадор

През 2007 година еквадорският президент Рафаел Кореа обяви инициатива за спасяването на природния парк "Ясуни" в Амазонската джунгла. Той предложи на ООН страната му да се откаже от добива на нефт на територията на парка, а в замяна на това поиска от международната общност обезщетение, отговарящо на половината от предвидените доходи от петрола. Този план беше одобрен от ООН и влезе в действие през 2010-та. В крайна сметка обаче само част от страните действително се съгласиха да участват финансово в тази инициатива.

Преди броени дни Еквадор се отказа от плана за защита на националния парк "Ясуни". Президентът Рафаел Кореа обяви, че щом "богатите държави" не са се споразумели за пакета с обезщетения за страната, след като е спряла добива на петрол, то той ще бъде разрешен.

Вината за това решение обаче не би трябвало да бъде приписвана на международната общност, която не бе напълно готова да подкрепи проекта финансово. Според неправителствени организации и природозащитници, виновен за това е най-вече Пекин. Те смятат, че китайски фирми са упражнили натиск върху еквадорското правителство да добива повече петрол и суровини. В тази връзка Хорхе Еспиноса от еквадорската природозащитна организация "Аcción ecológica" казва: "Решението на президента Рафаел Кореа е отговор на международния натиск, но не на международния натиск за спасяването на "Ясуни", а на натиска от Китай. Еквадор има все още големи дългове спрямо Китай и ето, че ние сега ще трябва да плащаме с нашия петрол, това е."

Бившият министър на енергетиката Алберто Акоста, който е един от основателите на инициативата за спасяване на парка "Ясуни", споделя това становище. "Една от причините за решението на правителството без съмнение е растящото търсене от страни като Китай, които изпитват неутолима жажда за петрол, суровини и хранителни продукти", казва Акоста. Според него обаче за провала има и решаващи финансови причини. "Петролът ще потече едва след три-четири години. Но бъдещите доходи отсега могат да послужат като гаранция за отпускане на заеми", казва той.

Кредиторът Китай

Пред Дойче веле еквадорското правителство не пожела да вземе отношение по темата. Факт е обаче, че Еквадор е силно зависим от заеми и инвестиции от Китай. След като през 2008 Кито обяви мораториум върху външния си дълг, Еквадор остана изолиран от международните капиталови пазари и не получава заеми нито от МВФ, нито от Световната банка. Междувременно задлъжнялостта на Еквадор спрямо Китай възлиза на 20 милиарда долара.

През юни тази година президентът Рафаел Кореа обяви историческа мегасделка с Китай. Както съобщава еквадорският ежедневник "El Comercio", китайска държавна петролна компания ще инвестира 12,5 милиарда долара в модернизирането и строителството на нови рафинерии.

Тесните връзки между Еквадор и Китай датират още от 2007-ма - годината, в която Рафаел Кореа стана президент на латиноамериканската страна. Тогава, както и сега, Китай усилено търсеше суровини за собствената си индустрия. По онова време обаче Еквадор продаваше три четвърти от своя петрол на САЩ. Днес обаче над половината от еквадорския суров петрол пътува към Китай. Тенденцията е възходяща.

Покорният доставчик Еквадор

"Китайските инвестиции в Латинска Америка нарастват с главоломна скорост", казва Филип Фърнсайд от Националния изследователски институт за Амазонка в Бразилия. Той допълва: "Латиноамериканските страни се държат като покорни слуги на Китай. По тази причина Китай с лекота ще може да осъществи и други вредни за природата проекти."

Китай обаче не е единственият виновник. Природозащитниците обвиняват и правителството. "Правителството имаше план "А", според който петролът трябваше да си остане в земята", казва Вероника Ариас от неправителствената организация "Център за климатично право". Тя допълва: "Съществуваше обаче и план "Б", който предвиждаше добив на петрол, ако не постъпят достатъчно средства за обезщетение. Международната общност възприе всичко това като средство за изнудване."

Факт е, че в средата на август президентът Рафаел Кореа взе решение в полза на план "Б". Вместо очакваните 3,6 милиарда долара обезщетения, Европа предостави само 13 милиона долара. "Светът ни изостави на произвола на съдбата" - така Рафаел Кореа обоснова решението си за прекратяване на инициативата. Природозащитниците и живущите в природния парк "Ясуни" обаче не се предават. Те събират подписи за провеждане на референдум срещу сондажите. Сега Националният конгрес трябва да гласува решението на президента Кореа. По всяка вероятност президентът ще получи подкрепа, тъй като неговата партия има мнозинство в Конгреса.

Автор: К. Нехер, К. Цанев/Редактор: М. Илчева