Китай: когато полицията те покани "на чай"

Една-единствена блогърка се съгласи да се срещне с нас. Но не на публично място, а в жилището си в Пекин. И то само при условие, че ще остане анонимна. Който разговаря с чуждестранни журналисти, бързо може да попадне в полезрението на властите, казва ни тя.

Китайската блогърка казва още, че след избухването на пандемията е бил затегнат и контролът в интернет. По думите ѝ, цензурата в Китай в момента е още по-силна, отколкото преди. Самата тя сега е станала "по-тиха" в платформи като WeChat - нещо като китайски вариант на Уотсап и Фейсбук едновременно. Който публикува нещо, което не съответства на партийната линия, получава обаждания от полицията или бива поканен да "пие чай", разбирай - на разпит в полицията, разказва тя.

Пример за кризисен мениджмънт?

През април изчезнаха безследно трима души - критиците на властта Чен Мей, Кай Уей и неговата приятелка Танг. Няколко месеца по-късно официални представители се свързаха със семействата им, за да ги информират, че техните близки са задържани заради "подстрекателство към провокации". В Китай често използват това разтегливо юридическо понятие за разправа с критици. Преди да изчезнат, двамата активисти бяха публикували в платформата Github различни съдържания, сред които и интервю с лекарката Ай Фен от спешното отделение в Централната болница на Ухан, която беше една от първите, предупредили за епидемията. За китайските власти подобни съдържания са достатъчно основание за остра реакция.

В същото време навън китайската пропаганда се опитва да представи действията на държавното ръководство като пример за кризисен мениджмънт. Неотдавна англоезичният канал CGTN, който е част от държавната телевизия, завърши документалната си поредица "Заедно срещу Ковид-19". Тя вече се излъчва по цял свят. Посланието на филма: под ръководството на Комунистическата партия Китай бележи триумф над вируса. Държавният ръководител Си Цзинпин се бил погрижил за "навременното разпространение на точни информации" след избухването на заразата в милионния град Ухан, а медиите били изпратили 400 журналисти в епицентъра на кризата, които информирали оттам неуморно. В документалната поредица обаче се премълчава, че други пишещи по темата, които разкриваха нелицеприятни истини от Ухан, просто изчезваха мистериозно, а както после се разбра - били са арестувани.

"Китай иска да е силен играч"

Политологът У Чен, който е един от малкото останали критични гласове в страната, обяснява какво цели с това китайската пропаганда: Китай иска да бъде възприеман в света като силен играч и "водеща световна сила", казва той. Същото е и посланието към китайския народ, който във вечерните новини по телевизията бива бомбардиран с информации за успехите на партийното и държавно ръководство на Китай.

Според У Чен обаче, "никога преди недоверието към Комунистическата партия и държавния глава Си Цзинпин не е било толкова голямо, колкото през последните 9 месеца". Причината: пандемията и налаганите заради нея тежък локдаун дори и при по-нисък брой заразени, ограничения за пътувания и контрол чрез задължителните здравни приложения. Според официалната статистика, в страната има малко нови огнища на заразата, но кризата накара хората да се чувстват много несигурни. Или както казва У Чен: "Държавното ръководство е решено да противодейства на пандемията с авторитарни средства, но се надява да превъзмогне кризата, разчитайки на помощ от полицията." В полза на това виждане говори и фактът, че властите затягат цензурата, а партията засилва пропагандата си както вътре в страната, така и на международната сцена.