Китайски пари за Източна Европа

Както се казва - парите никога не спят. Само когато са в движение, те могат да носят печалби. В Пекин познават много добре тази мъдрост на финансовия свят и я прилагат методично. Гигантските валутни резерви на Китай достигат почти четири трилиона долара. "В момента се наблюдава известно забавяне на растежа в Китай. В тази ситуация Пекин се опитва да раздвижи местната икономика, вместо да държи капиталите си в облигации на различни чужди страни", казва белградският инвестиционен експерт Милан Ковачевич.

В сръбската столица днес /16.12./ започва среща на държавните и правителствени ръководители на 16 държави от Централна и Източна Европа, на която ще присъства и китайският премиер Ли Къцян. Посткомунистическото пространство от Прибалтика до Черно мора и Адриатика отдавна привлича китайските инвестиции и износ. Политиците от т.нар. "нови" членки на Европейския съюз и от петте държави, които са на прага на членството, охотно биха се възползвали от далекоизточните финансови ресурси. "Тези страни могат да спечелят и от китайската икономическа експанзия", твърди експертът Ковачевич.

Търговският обмен все още е скромен

След Будапеща, Варшава и Букурещ, срещата в Белград е вече четвъртата поред за групата 16+1 /държавите от Централна и Източна Европа, плюс Китай/. Но търговският обмен между Китай и споменатите вече европейски държави, възлизащ на 43 милиарда евро годишно, се равнява на този между Китай и Италия. "Равнищата на търговия са все още ниски, но растат много бързо", казва германският макроикономист Кристиан Дрегер. Действително - размяната на стоки в последните десет месеца е нараснала десеторно, но потенциалът е още по-голям: в Пекин очакват, че в следващите години обменът ще надмине 100 милиарда евро.

От гледна точка на страните в Централна и Източна Европа, сътрудничеството с Китай не е винаги е безпроблемно - тъй като търговията се развива крайно асиметрично - в полза на азиатския експортен гигант. "От Европа е трудно да се изнася в Китай, защото развитите европейски държави вече подхраниха тамошната конкуренция с машини и техника", казва Ковачевич. Почти невъзможно е на китайците да се продават европейски потребителски стоки - поради ниските цени в страната, произтичащи от ниското заплащане. Кристиан Дрегер от своя страна вижда шансове най-вече в аграрната сфера. "Чрез китайските инвестиции може да се постигне постепенен напредък и при промишлените продукти", допълва икономистът.

Дрегер и Ковачевич са единодушни, че сътрудничеството между държавите от Централна и Източна Европа и Китай е мотивирано от чисто икономически причини. Някои европейски политици обаче са на друго мнение. Китай се стреми да противопостави европейските държави едни на други, смята бившият еврокомисар по търговията Карел де Гухт. А експертът по азиатските въпроси Рихард Турчани отбелязва, че групата 16+1 в никакъв случай не е насочена срещу Европейския съюз, макар да заобикаля Брюксел. "Нито Китай, нито централно- и източноевропейските страни са мотивирани да отслабват Общността. Вместо да критикуват партньорите си без убедителни аргументи, западноевропейските държави би трябвало да ги разбират", препоръчва Турчани.

Мост - внос от Китай

Тридневната среща в Белград вероятно ще протече както и предишната в Букурещ: представителите на европейските страни ще предлагат различни свои проекти и ще се надяват да привлекат вниманието на китайското правителство или на бизнесмените. През 2013, например, сръбското правителство бе предложило общо 50 идеи. В последните години на срещите между Китай и източноевропейските държави се обсъждаха предимно големи проекти в сферата на инфраструктурата - железопътен мост между Белград и Будапеща, автомагистрали в Черна гора, ядрени реактори в Румъния, химически предприятия в Унгария, пристанища в Хърватия и България.

Но и тези проекти носят полза най-вече на кредитора - Китай. Добър пример в това отношение е мостът над Дунава в Белград, който ще бъде тържествено открит в сряда /17.12/. Кредитът за строежа е от китайска банка, китайска фирма е изпълнител на проекта, а и работниците, и строителните материални са предимно от Китай. "Мостът на практика е изцяло внос от Китай", констатира сръбският експерт Ковачевич. При това китайските фирми не плащат за проекта нито мита, нито данъци, потвърждава сръбското Министерство на транспорта за Дойче веле. Кристиан Дрегер все пак изтъква положителната страна за региона: "Та нали мостът остава в Източна Европа и подобрява достъпността до съответния регион. В този смисъл може да се очаква и увеличен прираст на местната икономика".