Китайско-германско другаруване

Германия е най-важният търговски партньор на Китай в Европа. А Европа е най-важният търговски партньор на китайците в света. Гигантският експорт на германски машини и автомобили за Китай дори успя до голяма степен да компенсира загубите от търговията със закъсалите европейски държави. "В момента икономическите контакти играят абсолютно приоритена роля, още повече, че протичат относително безпрепятствено", казва експертът по проблемите на Китай Себастиан Хайлман. Според него между Германия и Китай дори се е установило нещо като разделение на труда: "Германия отговаря за високите технологии и скъпоструващите индустриални производства, а Китай доставя индустриални продукти в средния ценови сегмент, предимно за развиващите се страни."

Китайският модел издъхва?

Междувременно обаче китайският модел за развитие - евтиното производство - почти е изчерпал потенциала си. Включително и поради това, че закъсалите в еврокризата европейски държави внасят все по-малко стоки от Китай. Само в южнокитайската провинция Гуандонг, ориентирана предимно към експортни производства, фалираха хиляди фабрики за детски играчки и облекло.

Комунистическата партия, чието оставане на власт зависи от постоянния прираст на икономиката, сега се е заела да превъоръжи Китай с модерни производства и да я превърне в глобална високотехнологична лаборатория. В това отношение пекинските стратези се нуждаят обаче от германска помощ. Китайският реформатор Ли Даокуи от елитния университет Цингуа в Пекин например настоява политическото ръководство в страната да се запознае с германския икономически модел и да си извлече от него поуки. Според него "германският модел" бил изключително подходящ образец за това как трябва да се комбинират предимствата на една стабилна пазарна икономика с нуждата от социални грижи и как да се постига баланс между противоположни обществени интереси.

Вместо структурни реформи по германски образец обаче, Пекин засега залага предимно на трансферирането на индустриален ноу-хау, включително и без разрешението на германските фирми, с които си сътрудничи. Най-новият китайски свръхскоростен влак например поразително много прилича на германския ICE, а китайците предлагат построените с помощта на Сименс мотриси из цял свят като "местна иновация".

Икономиката преди всичко?

Въпреки че тези подробности са известни и на канцлерката Меркел, за нея икономическото сътрудничество с Китай си остава с най-висок приоритет. При всяко свое посещение в Китай тя не пропуска да подканва китайския бизнес да инвестира в Германия. Пред обществеността, разбира се, тя не се фокусира единствено върху бизнеса, а говори за много повече сфери на китайско-германското сътрудничество - като се започне от науката и се стигне до опазването на климата.

Не по всички политически въпроси обаче цари разногласие - така например между двете страни има сериозни различия в оценките им на ставащото в Сирия или пък в мнението им по въпроса за мерките срещу иранската атомна програма. Темата за спазването на човешките права си остава така или иначе изключително спорна. Сега обаче по всичко личи, че Меркел ще се въздържи от критика. Все пак тя е на посещение, в рамките на което се обсъждат важни икономически теми. А и е придружавана от представитили на около 20 германски компании. Така или иначе отдавна са отминали времената, в които германската канцлерка се осмеляваше да дразни възходящо развиващата се икономическа суперсила с неща като приема на Далай Лама в Берлин.

По време на двудневното си гостуване в Пекин Меркел все пак има намерение да настоява за по-добри условия на работа за кореспондентите на германските медии. В свое писмо до канцлерката журналистите се бяха оплакали от ежедневния произвол и опити за сплашвания от страна на полицията и апарата за сигурност. Тактиката на пекинското ръководство е ясна: онези, които се опитват да говорят и пишат по "чувствителни" теми, чисто и просто не получават удължения на визите си. На това китайското външно министерство заявява в отговор, че чуждите репортери са добре дошли в Китай, но ако се съобразяват със законите на страната. А какво в Китай е законно и правомерно се решава единствено от партията. Това и Меркел не може да промени.

Автор: М. Фон Хайн, В. Вагнер, Б. Узунова/Редактор: М. Илчева