Кметът умря, да живее кметът!
9 юли 2009След изборите е като преди изборите. Ще рече, че пак ще има избори - за кмет на София. След като сегашният се премести на "Дондуков", "Московска" ще осиротее. На 24 октомври софиянци отново ще бъдат призовани да се явят пред урните, за да определят наследника на сегашния кмет и бъдещ министър-председател. Дотогава един от заместник-кметовете ще се изявява на овакантеното място.
Така след битката се задава нова, която ще бъде не по-малко ожесточена. И не само защото кметският пост в столицата неофициално е четвъртият по ранг в държавната йерархия (след този на президента, премиера и шефа на парламента). Не, не само заради това. Освен престижа и влиянието има и други неща, които вдигат високо залога на кметския пост в София.
Където има пари, има и огромни интереси
Българската столица сега наистина има сто лица, но като че ли и липсва най-важното - европейското. То ще продължи да се изгражда. Процесът е дълъг, и макар да са минали 20 години след промените, той едва прохожда. Предстои например изграждането на прословутия "завод" за отпадъци. Ще се строят нови комуникации (булеварди, подлези, надлези и пробиви), нови подземни и надземни инфраструктурни съоръжения като напр. съобщителни и газо- и топлопреносни връзки, метрото ще се разширява, има проект за изграждане на съвременен административен център на властта, не е казана последната дума по съществуващите проекти за първите небостъргачи в София. Всичко това струва много пари. А където има пари, има и огромни интереси - обществени, корпоративни, лични.
Почти никой вече не отрича високата степен на криминализация на българския политически и икономически елит. Точно с това повечето анализатори обясняват и смяната на управленските елити след всеки избори. И миналата неделя българите гласуваха не толкова за ново управление, колкото против старото. В страната има огромно недоволство от поведението на елитите, които в масовото съзнание са дълбоко корумпирани и безсрамно ненаситни. Вместо да доведе до модернизация на българското общество (в политически, стопански и културен план), в много отношения българският преход се реализира като процес на демодернизация.
Настъплението на феодализацията
След 1990 година в България вече не можеха да бъдат възродени християнските патриархални общности, и много хора потърсиха спасение в едни псевдо-патриархални структури начело с кланови лидери от престъпен тип, т.нар. мутри. Последните осъществяваха репресивен контрол върху тези общности и същевременно даваха (и продължават да дават) малки ползи или привилегии на членовете на тези общности.
Това е една феодализация на българското общество, и затова не е чудно, че в един град като Дупница напр. значителна част от хората подкрепят т.нар. братя Галеви. През последните години в България се заговори за т.нар. "частни общини", в които криминални или бизнес-структури вкарват в общинския съвет (като съветници и дори като кметове) свои протежета, като по този начин си поделят контрола върху цели общини. Именно това "късо съединение" между нечистия бизнес и политиката трябва най-много да тревожи избирателите на 24 октомври. И да ги накара да мислят преди да дадат гласа си в полза на един или друг кандидат.