Постоянният допир до кадри за разрушения и смърт притъпявал чувствителността. От почти седем години насам ежедневно ставаме свидетели на подобни сцени от Сирия, слушаме за стотици и хиляди убити и ранени. Това подвежда и нас, журналистите, да гледаме на тези ужасяващи факти като на нещо абстрактно - тук 30 убити, там стотина ранени и прокудени. Истината е, че гражданската война в Сирия вече е отнела живота на 500 000 души – факт, който ние в Европа изобщо не можем да си представим реално.
И всеки път, когато сметнем, че ужасът повече не може да бъде надминат, оставаме потресени от някои печално опровержение. Една от най-разтърсващите трагедии в момента се разиграва в Източна Гута. Още през 2013 година предградието на Дамаск беше подложено на атака с бойни отровни вещества. От почти пет години верните на режима войски са обсадили 350 000 цивилни граждани в Източна Гута и ги обричат на гладна смърт. Тази стратегия беше използвана на няколко пъти. Най-известният пример беше Алепо. В края на 2016 година градът колабира след една от най-дългите обсади за последните десетилетия. Предполага се, че в Алепо са загинали най-малко 30 000 души.
Под обстрела на бомбите
От няколко седмици Дамаск се опитва да си върне Източна Гута, защото тя има стратегически важно разположение - между столицата и международното летище. Насилието там междувременно достигна нов апогей.
Сирийската артилерия стреля безразборно срещу тези стотина квадратни километра земя, намиращи се североизточно от Дамаск. Руски и сирийски бомбардировачи всеки ден извършват по около 100 въздушни нападения и разрушават болници, жилищни сгради и скривалища на цивилното население. Несмущавани от това, че регионът се числи към четирите т.нар. „деескалационни зони“, чиято защита уж трябваше да бъде гарантирана от Москва.
Последиците са ужасяващи. Цивилното население е на предела на силите си. Единствено в кратките промеждутъци между две нападения хората могат да излязат от подземните си укрития, за да приберат ранените и убитите и да потърсят нещо за ядене. Само през последните шест дни са били убити близо 500 цивилни граждани, сред които и 100 деца. Малките безжизнени тела на тези невинни деца, понесени от техните бащи към гроба, представляват една от най-мъчителните гледки от тази ужасна война.
Москва е убедена, че вината за тази трагична ситуация носят единствено терористите - т.е. бойците на Ал Кайда и т.нар. „Ислямска държава“, които са изключени от споразумението за примирие. Но когато му е угодно, Кремъл започва да разширява понятието “терористи“, включвайки в него например и представители на сирийската опозиция. Русия си измива ръцете и с това, че била предложила на опозицията сигурна охрана за изтегляне от района. В действителност става дума за метод, с който Москва и Дамаск от години насам насилствено преселват цели групи от населението, които са противници на режима на Асад.
САЩ не се притесняват от ескалация с Русия
Режимът на Асад не крие, че воюва, за да си върне контрола и над последния метър земя в Сирия. Един военен сблъсък в богатата на петрол и природен газ източносирийска провинция Дейр ез-Зор отпреди две седмици показа, че светът не е принуден безучастно да наблюдава кървавата сеч в тази страна. След нападение на войските на режима срещу кюрдите, поддържани от САЩ, американската авиация извърши въздушни удари, при които са били убити най-малко 200 души от нападателите, сред които и десетки руснаци. Това показва, че щом бъдат засегнати важни интереси на американците, те никак не се стряскат от евентуална ескалация на отношенията с Русия. Защитата на хората в Източна Гута обаче явно не спада към тези жизнено важни американски интереси.