Когато депортираха евреите от Тюрингия

Еврейката Сара Баум не дочаква датата, на която трябвало да бъде депортирана. Тя учтиво написала на хазяина си, че наемът за жилището е предплатен до декември включително, след което се самоубила. Други предлагали брачните си халки, надявайки се със злато да отложат депортацията. Властите я наричали с безобидното "евакуация".

В Тюрингия първите депортации на евреи започват между 9 и 12 май 1942 година. Някои от засегнатите организират малки прощални тържества, други пишат прощални писма и засвидетелстват на близките си своята любов. "До скоро виждане", четем в някои от писмата. В същото време режимът изготвя предписанията за "пътуването": хората трябва да са късо подстригани и облечени прилично; максимално разрешеният багаж е до 50 килограма и т.н. Гестапо пък прави списък на извършените уж престъпления от евреите. Сред тях четем: открито демонстриране на приятелство с арийци; приемане на подаръци от чистокръвни германци; запасяване с хранителни продукти, като картофи и зеленчуци; неверни данни за подлежащ на регистрация велосипед и т.н. Истинската причина за депортирането обаче е еврейският произход ,според дефиницията на нацистите.

Унижение и насилие

Над 500 еврейски граждани с отнети права са подкарани като стадо по улиците на градовете в Тюрингия към съответните гари. Тази картина е можела да се види тогава навсякъде в "Третия Райх". Изселваните, придружавани от полиция, са качени на вагони трета класа и откарани във Ваймар. Там трябвало да  пренощуват в помещение за продажба на добитък с нахвърляна слама по пода, осеян с кравешки изпражнения.

Лаура Хилман е единствената оцеляла от депортацията в Тюрингия. Тя си спомня за униженията, на които са били подложени тогава. Самата тя е трябвало да се съблича гола пред чужди хора, за да бъде претърсвана за скъпоценности. "Никога не съм се чувствала толкова унизена", казва тя. Насила ѝ е отнета сребърна гривна, която е семеен спомен. Пред очите ѝ нацистите пребили до смърт един мъж, който си повтарял еврейска молитва.

Междинна спирка - гетото, последна - смъртта 

На 12 май, наблъскани в товарни вагони, депортираните пристигнали в полския град Люблин и били затворени в гетото Белчице. Условията били катастрофални, избухнала епидемия от тиф. Напускането на гетото се наказвало със смърт, глад измъчвал хората.

Единствената надежда били писмата от Тюрингия. Независимо от това, че много от пощенските пратки не достигали до получателите си, близки, роднини и приятели изпращали на любимите си хора колети с храна. През 1942 година обаче умряла и последната надежда за оцеляване: депортираните от Тюрингия са ликвидирани в концлагера Майданек - мъже, жени и деца. Оцелява само един - Лаура Хилман.

Конфискация на имуществото

В същото време в Тюрингия служители и съдебни изпълнители водят спорове за имуществото на депортираните. Властите конфискуват и си поделят къщи, банкови сметки, скъпоценности и произведения на изкуството. Кметовете и градските съвети знаят, че ще стане така още когато от Тюрингия потеглят първите влакове с депортирани евреи. Те обаче са получили заповед да пазят всичко в тайна. В едно окръжно (писмо) четем, че "ще бъдат информирани за отнемането на еврейското имущество чак в лагера за задържане".

75-та годишнина от първите депортации в Тюрингия се отбелязва с документални изложби, срещи и доклади, посветени на събитията от 1942 година. Защото става дума за съдбите на съграждани и за престъпления, извършени не само в Тюрингия, а в цяла Европа.