Когато ДС побългаряваше малцинствата

"Циганите се опитват да избягат от НРБ въпреки неуморните и всестранни грижи на партията за тях". Това е записано в секретен доклад от юли 1980 г. до всички централни и окръжни поделения на Държавна сигурност (ДС) и милицията. В документа се посочва, че около 6000 цигани по неведоми пътища са се снабдили с паспорти на лица от турски произход. „Циганският“ пробив във външната сигурност на комунистическия режим обаче е направен 12 години по-рано, когато представители на българските роми (15 ромски семейства) успяват да измамят „народната" власт и да се измъкнат по силата на поредната изселническа спогодба с Турция.

От документите в обнародвания тази седмица сборник „Държавна сигурност и малцинствата“ става ясно, че българските чекисти са брали много ядове при изпълнението на поставената им от ЦК на БКП задача да следят и „профилактират“ не само турците и помаците, но и останалите малцинства в НРБ – цигани, арменци, гърци, каракачани, татари и власи. До 1956 г. комунистическият режим се опитвал всячески да прелъсти „лицата от небългарски произход“, както в НРБ "народната" власт официално наричаше хората от малцинствата.

Постепенно се създават и откриват училища, вестници, театри и музикални състави на основните етнически групи. Преди това обаче имуществото на техните организации е разтурено и конфискувано, а лидерите им са обявени за "фашисти" и са изпратени в затвори и лагери. След като Тодор Живков и неговият клан изтикват групировката на Вълко Червенков от властта, „обгрижването“ на малцинствата в НРБ поема в съвсем друга посока, свидетелства изследователят Марко Цветков от Комисията по досиетата.

„Циганските“ неволи на БКП

Напъните на режима на Живков да дестилира етнически чиста единна социалистическа нация в НРБ удрят на камък не само заради съпротивата срещу преименуването на турците и помаците. Немалко дивотии са експериментирани и при „приобщаването“ на циганите. Заради заплахата да попаднат в затворите, ако не изоставят своите катуни и не се заемат с общественополезен труд, много цигани приемат посочените им работни места за чистачи, овчари, строители и занаятчии в градове и села.

Партията и ДС разработват стратегии за вливането им в българската нация. Така се стига до идеята за заселване на цигански семейства в блокове, обитавани от българи. Тогава изрично е забранено циганите да живеят с турци - заради измислената от ДС опасност от „потурчване“. Вместо да се побългарят, както се надяват в ДС, настанените в новите блокове цигани събират роднините си в раздадените им „панелки“, а съседите им българи бързо започват да се изнасят от тези нови мини-гета.

Друго недомислие с участието на ДС е събирането на циганските деца в целодневни интернати, където да се образоват в по-цивилизовани условия. Но „мозъчните центрове“ на БКП и ДС не проумяват, че системата може да даде резултати само ако в интернатите се създадат възможности и за професионално обучение и последващо настаняване на подходяща работа. Вместо това, при навършване на 12-годишна възраст, децата са принуждавани да се върнат при родителите си в циганските махали, където отново попадат в порочния кръг бедност-безпросветност-бедност на квадрат.

Докладите на ДС за „успехите“ в културното издигане на циганите неизменно се съпровождат от секретни сводки на криминалните отдели на МВР в районите с компактно циганско население. Те свидетелстват за непрекъснато нарастване на „циганската престъпност“, по терминологията на МВР – убийства, кражби, измами, просия и проституция. Нейният ръст се дължи на големия брой неграмотни и отказващи общественополезен труд цигани. През 70-те години 15,4 % от разкритите престъпления в Сливенски окръг са извършени от цигани, алармира окръжното ръководство на МВР.

ДС и гръцките политемигранти

Доста проблеми на милицията създават и настанените в страната след гражданската война в Гърция политемигранти-комунисти. Параноята, че тези другари могат да бъдат използвани от гръцкото и западните разузнавания за събиране на информация и диверсии срещу реалния социализъм, кара ДС да се погрижи за това, политемигрантите да бъдат настанявани далеч от българо-гръцката граница.

Първоначално следенето и „профилактиката“ на избягалите в България гърци е възложена на Гръцката компартия. Тя обаче не може да се справи със задачата, защото много политемигранти се оказват привърженици на маоизма и я пренебрегват. Тогава ЦК на БКП взема решение наблюдението върху „разложилите се“ гръцки другари да бъде поето от ДС. От запазен документ от началото на 70-те години става ясно, че политемигранти са били изпращани със специални задачи в Гърция - да пренасят с херметични контейнери дарения на ЦК на БКП за редица комунистически партии и други терористични организации в Гърция, Турция и Близкия изток.