Европейският съюз, а и Съединените щати започнаха подготовка за отмяната на санкциите срещу Иран - в съответствие с договореностите около ядрената програма на Техеран. От Вашингтон уверяват, че това ще стане факт, чак когато Международната агенция по атомна енергия (МААЕ) потвърди, че Техеран е изпълнил първата част от поетите задължения. Мнозина обаче очакват, че санкциите ще бъдат отменени още през 2016 година. И когато това се случи, влиянието на Иран над световната политика сериозно ще се увеличи.
Всички големи играчи в световната политика вече се подготвят за това събитие, само че всеки по свой си начин. Саудитска Арабия например се готви за съпротива - не на живот, а на смърт, защото Иран е неин заклет враг. Като за начало саудитците приемат мерки в сферата на икономиката. Те са готови да продават своето "черно злато" на почти дъмпингови цени, за да запазят обема на продажбите си и след като на пазара нахлуе евтиният ирански нефт.
Нефт и оръжия
Впрочем, битката няма да се ограничи само в сферата на икономиката. Саудитска Арабия и Иран вече влязоха в пряко военно противопоставяне на сирийска земя. Опозиционните сирийски групировки, поддържани от саудитците, явно вече воюват срещу иранците от корпуса на "Стражите на Ислямската революция", щурмували град Алепо.
А какво прави Русия? Тя се стреми "с кръв" да скрепи своя военен съюз с Техеран на сирийска земя, за да осуети преминаването на иранците в лагера на руските противници. При това Москва изпада в зависимост от иранските си съюзници, предоверявайки се на тяхната честност и недоверие към Запада.
Германия пък, а с нея и ЕС, биха искали да могат да преговарят с Иран и то в ущърб на путиновите проекти за операции в Сирия. Европейската и американската преса неслучайно пишат, че ситуация, в която лидерите на Близкия Изток започват да се обръщат към Москва, вместо към Вашингтон, търсейки решение на своите проблеми, никак не отговаря на интересите на Запада.
По време на визитата си в Техеран, шефът на германската дипломация Франк-Валтер Щайнмайер ясно подсказа на своя ирански колега, че Берлин гледа на Иран като на самостоятелен играч. Изглежда в ЕС се надяват, че Техеран може да окаже влияние над Башар Асад, независимо от отношението на Кремъл по този въпрос.
Всъщност от целия ислямски свят с най-голяма надежда към Иран гледат представителите на шиитските малцинства. Те се надяват, че ислямската република активно ще защитава техните права.
Тук е редно да припомним примера с Бахрейн, където шиитите (в това число и емигриралите от Иран) съставляват около 60% от населението, а сунитите (към които се отнася и управляващата династия) са едва към 20 на сто. През 2013 година революцията на шиитите в Бахрейн беше потушена от саудитски войски. Ако в онзи момент Иран не беше подложен на международни санкции и не започваше тъкмо да преговаря за отмяната им, той навярно щеше открито да се намеси в конфликта.
Шиитско мнозинство има и в Ирак, който още сега е по-силно зависим от Иран, отколкото от САЩ. Освен това Техеран активно влияе на ситуацията в Ливан чрез групировката Хизбула, а в Палестина – даже и чрез сунитите в редиците на Хамас. Дори в Северна Африка и даже в самата Саудитска Арабия има групировки, които са ориентирани към Иран. Да не говорим, че има и шиитски малцинства дори в руския Кавказ.
Кой ще е новият регионален лидер?
Няма съмнение в това, че Иран ще започне да се бори още по-активно за правата на шиитите, и то още от мига, в който страната започне да разполага с достатъчно средства. С други думи - когато търговията с нефт се възстанови до обемите, постигани преди санкциите. А така Техеран веднага ще влезе в ролята на потенциалния лидер на региона. Единствено Саудитска Арабия ще му пречи да заеме тази позиция, а това неизбежно ще доведе до задълбочаване на конфликта помежду им.
Иран несъмнено ще започне да играе значително по-важна роля и в останалите му съседни региони и страни, например в Афганистан. За Русия обаче далеч по-важен е Каспийският регион – а там също така неизбежно ще се появят търкания. Досега санкциите обезсмисляха иранския добив на нефт и газ в морския шелф. Само че в хода на увеличаващите се продажби на нефт и газ ситуацията ще се промени. Иран ще се нуждае от разкриването на нови източници на енергоносители. И тогава навярно ще се стигне до конфликт с Русия – която е основен ирански съперник по отношение на каспийските енергийни ресурси.
Добавим ли към това и битката за надмощие в Сирия, до която по всяка вероятност ще се стигне, става ясно, че следните прогнози за Москва стават все по-реалистични: Русия просто няма да може да избегне охлаждането на отношенията с Иран, дори не е изключено да се стигне и до пряк сблъсък с Техеран. Това е само въпрос на време.