Когато някой каже "Цанков камък", как всички се изнервят…

„В края на краищата за 1 милиард съоръжение не работи, губим пари, сезирайте прокуратурата“, каза преди дни премиерът Бойко Борисов, а заръката му вече бе изпълнена – двама депутати от ГЕРБ внесоха ден по-рано сигнал за язовир „Цанков камък“ и похарчените за него почти 1 милиард лева държавни пари.

Това, че комплексът „Цанков камък“ - язовир, водноелектрическа централа и обходен път – е бил планиран за 220 млн. евро, а накрая струва на данъкоплатците почти половин милиард евро, е отдавна известно. Това, че би се изплатил след поне няколкостотин години, също е отдавна известно. Това, че бе започнат от правителство на НДСВ и ДПС, оскъпен под ръководството на БСП и завършен от кабинет на ГЕРБ – и това го знаем отдавна. Консултантският хонорар на почетния председател на ДПС Ахмед Доган от 1,5 млн. лв., получен от един от изпълнителите на проекта, е не по-малко известен факт.

Започването на строителство при липса на надеждни предварителни проучвания също не е новина. Затова е крайно наивно да се очаква, че държава, чиято прокуратура, контролни органи и изпълнителна власт са направили възможно тази далавера да остане безнаказана досега, ще постигне различен резултат този път. Защото нито прокуратурата е променена, нито контролните институции са заработили независимо и ефективно, нито изпълнителната власт е прочистена от преките участници в схемата.

Защо тогава всички са толкова нервни?

Защото най-вероятно подновяването на скандала за „Цанков камък“ има друга цел – да припомни на някого за някаква зависимост, да се сдобие прокуратурата с пореден материал за повдигане на обвинения „на трупчета“ и най-очевидното: да даде повод на управляващите да атакуват опозицията, защото България започна да изглежда като държава без опозиция.

Засега не виждаме причината зад завесата, но само наличието на такава причина може да обясни рязкото и странно изнервяне на всички играчи. Първо, ГЕРБ и Бойко Борисов отново се разпалиха по тема, по която вече бяха разпалени преди 7 години и по която още тогава внесоха сигнал в прокуратурата – уви, без никакъв резултат. След това БСП и Корнелия Нинова подскочиха, заканиха се да съдят всеки, който ги обвинява в нещо, а за капак червената лидерка изпрати писмо до Австрия, за да провери твърденията за корупция в „Цанков камък“ (проектът започна след Меморандум между България и Австрия за изпълнение на съвместни проекти по Протокола от Киото, а основните строители бяха австрийски фирми, но с български подизпълнители – б.а.).

Безспорно най-изнервеното включване бе на Ахмед Доган, който се обади два пъти в два поредни дни. Първо обяви всяко негово споменаване в медиите за „фалшива новина“, а след това използва пресцентъра на партията си, за да заяви: „д-р Доган не е и не следва да бъде свързван нито с проекта "Цанков камък", чиито консултант не е и никога не е бил, нито с каквито и да е други спекулативни твърдения“. Спекулативните твърдения бяха тиражирани в няколко анонимни сайтове, които „предупреждаваха“ за арест на основателя на ДПС.

На ръба на смешното

Не може толкова много глупости да се изговарят за толкова кратко време. Не може ГЕРБ точно сега да се сетят за нещо, за което се сетиха преди 7 години и веднага след това забравиха. Не може БСП да твърди, че няма нищо с тази схема, след като по времето на оскъпяването на проекта имаше и премиер, и енергиен министър. Не може ДПС да се правят на паднали от Марс, след като проектът бе започнат от излъченото с техния мандат правителство на Сакскобургготски, продължен от следващото правителство с тяхно участие, лидерът им да е получил 1,5 млн. лв. от дъщерно дружество на един от строителите на обекта, а пък в интервюта депутатите на движението да славохвалеха своя лидер Ахмед Доган като „един от идеолозите при построяването на „Цанков камък“.

Очевидно тази безнаказана милиардна кражба в момента е параван за нещо друго, но подновяването на темата е безспорно добра новина. Не бива да е нормално държавата да започва такъв огромен проект без надеждни геоложки проучвания. Не бива да е нормално да няма предварителни разчети и сумата да може да набъбва непрекъснато. Най-неприемливото е един от хората, които управляват държавата в този момент, да получава официално огромна сума пари от един от изпълнителите на проекта – т.е. да е един от получателите на парите на данъкоплатците. И това, според съда, да не е конфликт на интереси. А още по-неприемливо от най-неприемливото е, че прокуратурата се прави на безсилна, а следващото управление дори не е прочистило от държавната енергетика всички, които са били изпълнители на схемата.

По всичко това „Цанков камък“ си прилича с АЕЦ „Белене“ - корупционният потенциал на такива проекти е толкова голям, че те успяват да „увлекат“ всяко следващо управление и да обезсилят всички институции в държавата. Това е формулата на безнаказаната корупция. Добре е, че се сещаме за нея. Не е добре, че никой все още не е демонстрирал воля да атакува сърцевината на проблема – проядените институции и превзетото правосъдие.