Когато Обама плаче

Може би с това ще запомнят американците своя президент Барак Обама: че той не се сдържа и се разплака по време на едно от изявленията си. От очите му рукнаха сълзи, които той първо се опитваше да изтрие, но после остави да си текат на воля. Зад него, в източното крило на Белия дом, бяха застанали близки и роднини на жертви на огнестрелно оръжие - съпрузи и съпруги, сестри, родители на ученици - още невръстни деца.

Ежедневно в САЩ от огнестрелно оръжие загиват средно по 90 души - почти колкото и при автомобилни катастрофи. Президентът Обама навлиза в последната година от мандата си с един сериозен жест: с президентски декрет той иска да наложи по-строг контрол върху придобиването и продажбите на огнестрелно оръжие. С повече персонал той смята да подобри работата на органите, които проверяват желаещите да носят оръжие. Ще бъдат заделени и повече средства за проследяване на оръжията, обявени за изчезнали. Обама иска да подобри и грижите за хората с психически проблеми, които често избиват своите близки, преди сами да сложат край на живота си. Президентът иска също така да бъде преустановена сегашната практика, търговци без лиценз да продават свободно оръжие в интернет.

Обама назовава и пречката пред това, най-накрая да бъде сложен ред по този въпрос - мощното оръжейно лоби в САЩ. Той намира силни думи, дори успява да разкаже и няколко подходящи вица, в случая. Но ненадейно рукналите от очите му сълзи си остават неговото най-силно оръжие.

Плачещият Обама

Американският президент плаче. Плаче за невинните деца, за застреляните младежи, за учителите, жертвали живота си, за да спасят учениците си. Може би Обама скърби мъничко и за себе си - за надеждите, които той събуди преди 8 години по време на предизборната си кампания. Или за неговите лични надежди, с които влезе в Белия дом той - бившият социален работник от Чикаго, който е виждал толкова много младежи да умират от огнестрелно оръжие.

Президентският му мандат изтича след около година. Обикновено отиващите си президенти посвещават оставащото им време на въпроси от външната политика. Стремят се да поставят един последен акцент и да запишат името си в учебниците по история. Опитват се също така да не мътят водата на "техния" кандидат за нов президент - на вътрешнополитическия фронт.

Не обаче и Барак Обама. Досега той не е спечелил нито една от битките си за подобряване на контрола върху оръжията. Провалът се дължи на съществуващите структури, а не на липсата на воля от страна на президента. Без никакво съмнение той се бори като лъв. Държа безброй речи. След всеки терористичен акт той показваше колко му е тежко, че отново и отново трябва да повтаря едно и също. Неговата ярост нарастваше с всеки нов атентат. Растеше и чувството му на неудовлетвореност.

Последният патрон на президента

Отстрани погледнато изглежда смешно и изключително дребно онова, което Обама се опитва да постигне - купувачите на оръжие да бъдат проверявани, а продавачите - да притежават лиценз. И двете неща са повече от естествени. Но когато става дума за оръжие, в Америка нищо не е естествено. Защото опита ли се някой да промени нещо, той си навлича гнева на могъщото оръжейно лоби и атакува по-различното разбиране на американците за тяхната свобода, което е напълно чуждо на неамериканците. За мнозина в Америка правото да притежават оръжие е не по-маловажно от това да участват в свободни избори.

И все пак сълзите върху лицето на Обама може би маркират една повратна за него точка. Той няма други стратегии и е изчерпал всичките си политически аргументи. Останаха му само едните емоции. И той ще направи всичко възможно да изпълни поне това си обещание. Обама знае добре, че сълзите са силно оръжие. Особено пък в Америка.