Когато сиренето и месото станат лукс

Делът на руските граждани, живеещи под прага на бедността, расте стремително. Това сочат данните на руската държавна статистическа агенция „Росстат”. Тя обяви, че през първото тримесечие на 2015 г. броят на руските граждани, които живеят под прага на бедността, е нараснал с 3,1% в сравнение със същия период на миналата година. Казано по друг начин - за една година бедните в Русия са се увеличили с 3 милиона, достигайки 23 милиона души (почти 16% процента от руското население). Икономистите обаче смятат, че реалният брой на бедните хора е още по-голям от официално обявения и че в бъдеще ще продължи да се увеличава. Причината за това експертите виждат в икономическата криза и растящата инфлация в страната.

"Не сме бедни"

Дойче Веле попита хора от различни региони в Русия как живеят и как се справят с ниските си доходи. Почти всички анкетирани не се смятат за истински бедни и твърдят, че по същия начин, ако не и по-лошо живеели още много други хора в страната Част от анкетираните пожелаха да останат анонимни.

Татяна Сетдарова е санитарка в психиатрична болница в град Биробиджан в близост до границата с Китай. Работата ѝ е изключително тежка, но 41-годишната жена е свикнала на трудности. "Работим със силни препарати, отделящи токсични изпарения, които вдишваме. Много от колегите получиха алергии, но човек привиква и не обръща особено внимание", казва тя. При жизнен минимум от 13 129 рубли в района, заплатата на Татяна възлиза на около 10 хиляди рубли - заедно с всички добавки.

"Парите изобщо не ни стигат. Имам 6-годишен син, когото отглеждам сама, понеже съм в развод. Пет хиляди рубли отиват за изплащане на заем, още 5 хиляди за режийните разноски, които си делим с брат ми. Оттук нататък започват разходите за детето - 2 хиляди рубли за детска градина, 1 200 за предучилищна подготовка, 1 500 за транспорт", разказва Татяна и добавя, че е принудена да ходи да чисти чужди домове, за да си помага. „Въпреки всичко, парите обикновено не стигат, за да си купим месо, например”, казва тя.

25-годишният Михаил Панкоев е експерт в едно от министерствата в Москва. Преди е имал консултантски бизнес, който обаче не потръгнал, отчасти поради неговата неопитност, отчасти – поради кризата. Сега той се надява да натрупа опит в законодателната сфера, за да може някой ден отново да се пробва в частния бизнес. При жизнен минимум от 16 296 рубли в Москва, заплатата на Михаил е 15 170 рубли. "Наложи ми се да свия много разходите си. Три хиляди рубли отиват за транспорт и непредвидени разходи, останалото влиза в семейния бюджет. В едно жилище живеем четирима души: майка ми и баща ми, както и годеницата ми. Така се справяме по-лесно с наема. През отпуската обаче ще ми се наложи да работя, защото парите просто не стигат", признава той.

"Разменяме си дрехи с приятелките"

Олга Николаева живее в град Саратов и работи в газово дружество. Заплатата ѝ е малко по-висока от местния жизнен минимум от 8 892 рубли, но и на нея парите не ѝ стигат. "Всичко отива за храна и лекарства. Пазарувам там, където е по-евтино, но за месо парите не стигат. Облекло и обувки практически не мога да си позволя и разчитам на приятелки, които ми дават стари дрехи."

Олга дели едно жилище със сестра си и племенника си: "Тясно е, но ако го нямаше, парите доникъде не биха ни стигали", казва 50-годишната жена. Признава, че разходките, градският плаж и гледането на телевизия са единствените ѝ останали радости. За ресторант, кино или театър парите не стигат. Мечтае си да намери евтин билет за автобус, за да може да се разходи до морето.

Сирене - веднъж седмично

Елена Милашина е акушерка в болницата в град Липецк. Прагът на бедността в този район на Русия е 8 900 рубли, а заплатата ѝ е 6 000 рубли. Докарва си нещо допълнително като чистачка в болницата. Твърди, че икономическата ситуация в страната напоследък доста се е влошила: "Уволниха няколко души, а работата им поехме ние, но без да ни увеличат парите", казва тя.

39-годишната жена има две деца, които отглежда сама. Тъй като те са на една възраст, носят едни и същи дрехи. С половината заплата си плаща наема, остатъкът отива за храна. "Преди ядяхме сирене всеки ден на закуска, а сега си го позволяваме само веднъж седмично. Месо също ядем много малко - преди често правех кюфтета, а сега купувам полуфабрикати - предимно от соя. Помагаме си и с продукти от градината, но се случи лоша година и всичко изгни."

И Елена няма пари за почивка. "Най-много да отидем на реката. Искам да купя компютър на момичетата, но ще трябва да взема пари назаем от брат ми." За влошаването на жизнения си стандарт жената вини държавното ръководство. "Не ходя на организираните от правителството митинги, дори и да ме уволнят за това", казва жената.